Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена почина при катастрофа! Оказа се, че брат й я е убил
  • Новини

Жена почина при катастрофа! Оказа се, че брат й я е убил

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
mdlsadlasldaskd.jpg

Италианските власти съобщиха за пътен инцидент в околностите на Неапол, вследствие на който е починала 22-годишната Мария Гаджионе.

В хода на разследването обаче криминалистите достигат до следа, която им разкрива, че не става въпрос за нещастен случай, а за предумишлено убийство, извършено от собствения ѝ 30-годишен брат.

В процеса на разследването се оказва, че момичето, управлявало скутера си, е било застигнато от скутера на брат ѝ Антонио, който я изблъскал от пътя и тя връхлетяла върху насрещна ограда, загивайки намясто.

Заедно с нея бил и интимният ѝ транссексуален приятел, който пострадал при удара, но успял да оцелее.

Не изпускай тези оферти:

Не исках да убивам никого. Исках просто да дам един урок на сестра ми и най-вече на онзи, който я зарази, тъй като преди това тя винаги е била нормална, разказал 25-годиния Антонио пред разследващите, пише novini.bg.

Срещу него предстои да бъде повдигнато обвинение за предумишлено убийство по хомофобски мотиви.

Още криминални:

Пловдивски затворник поиска обезщетение в размер на 20 000 лв. заради престоя му зад решетките. Едно от основните му оплаквания е, че делил килия с пушач.

Многократно молил да бъде преместен в друго помещение, което е чисто от тютюнев дим, но му било отказано. Освен това, пандизчията изредил и ред други неща, които превърнали престоя му в кошмар – пренаселеност на килиите, липса на вентилация, тоалетна с неработещи казанчета, липса на работещи чешми или умивалници, лошо състояние на банята – душовете били само 5-6, а се къпели по 30-40 човека, като от тях течала или гореща или ледено студена вода.

В списъка си с оплаквания мъжът споменал също недостиг на дневна светлина и свеж въздух, което му създавало дихателни проблеми, кашлица и предразположение към респираторни заболявания. През зимата отоплението било много трудно и било студено. Имало недостатъчно дебели завивки, като му било отказано доставянето на допълнителни такива.

Пандизчията изтъкнал, че спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което създавало предпоставки за наличие на дървеници и бълхи. Не на последно място се жалвал, че в килиите няма достатъчно шкафчета и мебели.

Магистратите отхвърлили всичките му оплаквания, с изключение на едно – за пренаселеност на килиите. Определили обезщетение в размер на 700 лв. за двугодишния му престой зад решетките.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ври и кипи в ефир! Водещ вбеси Татяна Дончева, тя удари по масата: Недейте да питате такива работи
Next: Зрителите видяха нещо странно със Сашко при първата му поява

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.