Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Затънал в дългове – баща на 3 деца сложи край на живота си
  • Новини

Затънал в дългове – баща на 3 деца сложи край на живота си

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
ztastasnasnasn.jpg

Това е една история за безизходицата и липсата на надежда.

Историята на един самотен баща, оставен с по-малко от 5 паунда в банковата си сметка, изпаднал в отчаяние, намиращ се в най-тъмния ъгъл на задънената улица.

Филип Херън е 34-годишен баща на три деца. Напуска работа, за да може да се грижи за тях, а междувременно се опитва да се справи с разходите за наем, храна, дрехи за децата.

Търсил си друга работа, но без успех. В крайна сметка затънал в огромен дълг – 20 000 паунда. Затова решил да потърси държавна помощ.

Не изпускай тези оферти:

Великобритания принципно осигурява заем на хора, навършили пълнолетие, с ниски доходи или останали внезапно без работа. Услугата е известна като Universal Credit.

Филип кандидатствал, но процедурата се забавила още цял месец, което пък довело до нови дългове. Всичко му дошло в повече. Започнал да се обвинява, да убеждава себе си, че цялото му семейство ще е по-щастливо, ако той вече не е на този свят.

Състояние, известно като самоубийствен транс, което е резултат от продължителна депресия.

Филип хванал лист и химикал и написал всички тези мисли в едно предсмъртно писмо. Публикувал снимка в социалните мрежи, на която се виждат стичащите се по лицето му сълзи.

Минути по-късно той вече бил мъртъв. “Точно това обяснява в предсмъртното си писмо – как семейството му ще е по-добре без него.

Филип беше самотен баща, беше отговорен и винаги имаше с какво да купи храна на децата си. Никога не са лишавани от каквото и да било. Трябваше обаче да напусне работата си във фабриката…

Дълговете са го съборили така”, разказва пред “Мирър” майката на Филип.

Още истории:

Избрах любовницата пред жена ми. Съжалявам за решението си.

Бях влюбен в жена ми още от училище. Тогава ми казваше, че можем да бъдем само приятели, но все пак започнахме да се срещаме. Заедно следвахме медицина. Осъзнах, че съм готов да прекарам целия си живот с тази жена и й направих предложение. Оженихме се на третата година, а на четвъртата – тя ме дари с прекрасен син.

Майка ми често ни помагаше, за да можем да завършим образованието си.

Заживяхме щастливо и двамата работехме в болница. По-късно синът ни се ожени. Всичко беше наред, докато Мира не се появи в живота ми. Тя дойде да работи при нас преди три години и веднага разбрах, че съм влюбен. Първо криехме връзката си, а след това казах на жена си истината, защото исках да подам молба за развод.

Една вечер, направо от прага й казах, че я напускам.

Тя ме попита къде отивам, първоначално не ме разбра какво й казвам.

Погледнах я и много съжалявах. Срамувах се от такова предателство.

Тя качи няколко килограма, лицето й вече беше покрито с бръчки, но в същото време остана привлекателна като на младини. Живяхме заедно щастливо 30 години, но аз вече взех решение. Избрах любовницата пред жена си.

Жена ми просто седна на стола и не каза нищо. Дълго време не можеше да дойде на себе си.

Синът и снахата я подкрепиха в този момент от живота й, за което съм им много благодарен.

Синът ми, обаче, спря да общува с мен, а същата вечер си опаковах нещата и се преместих при 35-годишната Мира. Тя живееше с шестгодишния си син от предишен брак. Тя и съпругът й не са живели дълго. Той е по-голям от нея и осигурява сина й а също така помага и на нея. Когато влязох в живота й, грижите за семейството паднаха върху плещите ми. По-късно разбрах, че не ме обича, просто има нужда от моите пари. Тя е много красива жена и просто не исках да забелязвам очевидните неща.

Няколко месеца по-късно ми съобщи, че очаква бебе от мен. Подписахме. Сякаш отново се потопих в младостта си. Тя роди още едно дете. Обичам децата си, но разбрах, че ежедневието с Мира е много по-лошо, отколкото това с бившата ми жена.

Вкъщи постоянно има скандали, а аз не съм на двадесет години, просто исках спокоен живот. Не ми се прибира след работа, а тя ми звъни да си дойда по-скоро, защото няма време да сготви вечеря с две малки деца. Съвсем различно си представях съвместния ни живот.

Бившата ми жена беше много мила, правеше вкусни торти, които просто обожавах. Спомням си нашите пътувания в планината и до морето и всичко това ми липсва.

Колко безразсъдно постъпих. Имам две малки деца и един пораснал син. Просто съм много уморен.

А бившата ми жена замина за Италия и се омъжи там. Гледам снимките й онлайн и разбирам колко глупав съм бил.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето го Митака с Панамерата Убиец! Сега излязоха пробите! В кръвта му откриха
Next: Жена, омъжена за турчин, разказва за живота си в Истанбул

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.