Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Затънал в дългове – баща на 3 деца сложи край на живота си
  • Новини

Затънал в дългове – баща на 3 деца сложи край на живота си

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
ztastasnasnasn.jpg

Това е една история за безизходицата и липсата на надежда.

Историята на един самотен баща, оставен с по-малко от 5 паунда в банковата си сметка, изпаднал в отчаяние, намиращ се в най-тъмния ъгъл на задънената улица.

Филип Херън е 34-годишен баща на три деца. Напуска работа, за да може да се грижи за тях, а междувременно се опитва да се справи с разходите за наем, храна, дрехи за децата.

Търсил си друга работа, но без успех. В крайна сметка затънал в огромен дълг – 20 000 паунда. Затова решил да потърси държавна помощ.

Не изпускай тези оферти:

Великобритания принципно осигурява заем на хора, навършили пълнолетие, с ниски доходи или останали внезапно без работа. Услугата е известна като Universal Credit.

Филип кандидатствал, но процедурата се забавила още цял месец, което пък довело до нови дългове. Всичко му дошло в повече. Започнал да се обвинява, да убеждава себе си, че цялото му семейство ще е по-щастливо, ако той вече не е на този свят.

Състояние, известно като самоубийствен транс, което е резултат от продължителна депресия.

Филип хванал лист и химикал и написал всички тези мисли в едно предсмъртно писмо. Публикувал снимка в социалните мрежи, на която се виждат стичащите се по лицето му сълзи.

Минути по-късно той вече бил мъртъв. “Точно това обяснява в предсмъртното си писмо – как семейството му ще е по-добре без него.

Филип беше самотен баща, беше отговорен и винаги имаше с какво да купи храна на децата си. Никога не са лишавани от каквото и да било. Трябваше обаче да напусне работата си във фабриката…

Дълговете са го съборили така”, разказва пред “Мирър” майката на Филип.

Още истории:

Избрах любовницата пред жена ми. Съжалявам за решението си.

Бях влюбен в жена ми още от училище. Тогава ми казваше, че можем да бъдем само приятели, но все пак започнахме да се срещаме. Заедно следвахме медицина. Осъзнах, че съм готов да прекарам целия си живот с тази жена и й направих предложение. Оженихме се на третата година, а на четвъртата – тя ме дари с прекрасен син.

Майка ми често ни помагаше, за да можем да завършим образованието си.

Заживяхме щастливо и двамата работехме в болница. По-късно синът ни се ожени. Всичко беше наред, докато Мира не се появи в живота ми. Тя дойде да работи при нас преди три години и веднага разбрах, че съм влюбен. Първо криехме връзката си, а след това казах на жена си истината, защото исках да подам молба за развод.

Една вечер, направо от прага й казах, че я напускам.

Тя ме попита къде отивам, първоначално не ме разбра какво й казвам.

Погледнах я и много съжалявах. Срамувах се от такова предателство.

Тя качи няколко килограма, лицето й вече беше покрито с бръчки, но в същото време остана привлекателна като на младини. Живяхме заедно щастливо 30 години, но аз вече взех решение. Избрах любовницата пред жена си.

Жена ми просто седна на стола и не каза нищо. Дълго време не можеше да дойде на себе си.

Синът и снахата я подкрепиха в този момент от живота й, за което съм им много благодарен.

Синът ми, обаче, спря да общува с мен, а същата вечер си опаковах нещата и се преместих при 35-годишната Мира. Тя живееше с шестгодишния си син от предишен брак. Тя и съпругът й не са живели дълго. Той е по-голям от нея и осигурява сина й а също така помага и на нея. Когато влязох в живота й, грижите за семейството паднаха върху плещите ми. По-късно разбрах, че не ме обича, просто има нужда от моите пари. Тя е много красива жена и просто не исках да забелязвам очевидните неща.

Няколко месеца по-късно ми съобщи, че очаква бебе от мен. Подписахме. Сякаш отново се потопих в младостта си. Тя роди още едно дете. Обичам децата си, но разбрах, че ежедневието с Мира е много по-лошо, отколкото това с бившата ми жена.

Вкъщи постоянно има скандали, а аз не съм на двадесет години, просто исках спокоен живот. Не ми се прибира след работа, а тя ми звъни да си дойда по-скоро, защото няма време да сготви вечеря с две малки деца. Съвсем различно си представях съвместния ни живот.

Бившата ми жена беше много мила, правеше вкусни торти, които просто обожавах. Спомням си нашите пътувания в планината и до морето и всичко това ми липсва.

Колко безразсъдно постъпих. Имам две малки деца и един пораснал син. Просто съм много уморен.

А бившата ми жена замина за Италия и се омъжи там. Гледам снимките й онлайн и разбирам колко глупав съм бил.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето го Митака с Панамерата Убиец! Сега излязоха пробите! В кръвта му откриха
Next: Жена, омъжена за турчин, разказва за живота си в Истанбул

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.