Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Затънал в дългове – баща на 3 деца сложи край на живота си
  • Новини

Затънал в дългове – баща на 3 деца сложи край на живота си

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
ztastasnasnasn.jpg

Това е една история за безизходицата и липсата на надежда.

Историята на един самотен баща, оставен с по-малко от 5 паунда в банковата си сметка, изпаднал в отчаяние, намиращ се в най-тъмния ъгъл на задънената улица.

Филип Херън е 34-годишен баща на три деца. Напуска работа, за да може да се грижи за тях, а междувременно се опитва да се справи с разходите за наем, храна, дрехи за децата.

Търсил си друга работа, но без успех. В крайна сметка затънал в огромен дълг – 20 000 паунда. Затова решил да потърси държавна помощ.

Не изпускай тези оферти:

Великобритания принципно осигурява заем на хора, навършили пълнолетие, с ниски доходи или останали внезапно без работа. Услугата е известна като Universal Credit.

Филип кандидатствал, но процедурата се забавила още цял месец, което пък довело до нови дългове. Всичко му дошло в повече. Започнал да се обвинява, да убеждава себе си, че цялото му семейство ще е по-щастливо, ако той вече не е на този свят.

Състояние, известно като самоубийствен транс, което е резултат от продължителна депресия.

Филип хванал лист и химикал и написал всички тези мисли в едно предсмъртно писмо. Публикувал снимка в социалните мрежи, на която се виждат стичащите се по лицето му сълзи.

Минути по-късно той вече бил мъртъв. “Точно това обяснява в предсмъртното си писмо – как семейството му ще е по-добре без него.

Филип беше самотен баща, беше отговорен и винаги имаше с какво да купи храна на децата си. Никога не са лишавани от каквото и да било. Трябваше обаче да напусне работата си във фабриката…

Дълговете са го съборили така”, разказва пред “Мирър” майката на Филип.

Още истории:

Избрах любовницата пред жена ми. Съжалявам за решението си.

Бях влюбен в жена ми още от училище. Тогава ми казваше, че можем да бъдем само приятели, но все пак започнахме да се срещаме. Заедно следвахме медицина. Осъзнах, че съм готов да прекарам целия си живот с тази жена и й направих предложение. Оженихме се на третата година, а на четвъртата – тя ме дари с прекрасен син.

Майка ми често ни помагаше, за да можем да завършим образованието си.

Заживяхме щастливо и двамата работехме в болница. По-късно синът ни се ожени. Всичко беше наред, докато Мира не се появи в живота ми. Тя дойде да работи при нас преди три години и веднага разбрах, че съм влюбен. Първо криехме връзката си, а след това казах на жена си истината, защото исках да подам молба за развод.

Една вечер, направо от прага й казах, че я напускам.

Тя ме попита къде отивам, първоначално не ме разбра какво й казвам.

Погледнах я и много съжалявах. Срамувах се от такова предателство.

Тя качи няколко килограма, лицето й вече беше покрито с бръчки, но в същото време остана привлекателна като на младини. Живяхме заедно щастливо 30 години, но аз вече взех решение. Избрах любовницата пред жена си.

Жена ми просто седна на стола и не каза нищо. Дълго време не можеше да дойде на себе си.

Синът и снахата я подкрепиха в този момент от живота й, за което съм им много благодарен.

Синът ми, обаче, спря да общува с мен, а същата вечер си опаковах нещата и се преместих при 35-годишната Мира. Тя живееше с шестгодишния си син от предишен брак. Тя и съпругът й не са живели дълго. Той е по-голям от нея и осигурява сина й а също така помага и на нея. Когато влязох в живота й, грижите за семейството паднаха върху плещите ми. По-късно разбрах, че не ме обича, просто има нужда от моите пари. Тя е много красива жена и просто не исках да забелязвам очевидните неща.

Няколко месеца по-късно ми съобщи, че очаква бебе от мен. Подписахме. Сякаш отново се потопих в младостта си. Тя роди още едно дете. Обичам децата си, но разбрах, че ежедневието с Мира е много по-лошо, отколкото това с бившата ми жена.

Вкъщи постоянно има скандали, а аз не съм на двадесет години, просто исках спокоен живот. Не ми се прибира след работа, а тя ми звъни да си дойда по-скоро, защото няма време да сготви вечеря с две малки деца. Съвсем различно си представях съвместния ни живот.

Бившата ми жена беше много мила, правеше вкусни торти, които просто обожавах. Спомням си нашите пътувания в планината и до морето и всичко това ми липсва.

Колко безразсъдно постъпих. Имам две малки деца и един пораснал син. Просто съм много уморен.

А бившата ми жена замина за Италия и се омъжи там. Гледам снимките й онлайн и разбирам колко глупав съм бил.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето го Митака с Панамерата Убиец! Сега излязоха пробите! В кръвта му откриха
Next: Жена, омъжена за турчин, разказва за живота си в Истанбул

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.