„Ще имаме наистина висока инфлация, поне в средносрочен план.
Най-вероятно ще имаме доста забавен растеж, ако не вървим към рецесия, ако войната продължи следващите няколко месеца или дори година, което изглежда доста вероятно“, това каза икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов.
Според него се намираме в „агресивна инфлационна ситуация„.
„Увеличението на пенсиите доведе до доста изпреварващ спрямо инфлацията ръст на доходите. При работещите ръстът на доходите е едва 6%, тоест имаме реално обедняване на работещите и леко „забогатяване“ на пенсионерите, отчитайки много ниската база при тях“, добави Николов пред БНР.
Не изпускай тези оферти:
„Доходите от социална помощ растат с 2% при инфлация от 17%, говорим за обедняване от осем пъти, ако някой разчита само на социални помощи“, заяви Адриан Николов.
„Гарантираният минимален доход у нас е 75 лева, не е променян от десетилетие, получават го по-малко от 80 000 души по данни на Агенцията за социално подпомагане“, припомни икономистът.
„Минималната заплата е доста сериозна пречка за най-младите и най-необразованите в достъпа им към пазара на труда. Колкото повече тя расте, толкова пазарът на труда става по-недостъпен, а за работодателите става по-трудно да наемат млади, неподготвени кадри“, изтъкна Адриан Николов.
„Като цяло напоследък в Европа не се гледа с голямо презрение към неразумната парична политика в краткосрочен план. От няколко години се намираме в ситуация, която е доста извънредна – трябва да гасим поредица от пожари.
Вземането на още дълг и излизането на дефицит е едно от решенията. В дългосрочен план тази цел изглежда важна и необходима, но на този етап не изглежда като най-важното нещо, което трябва да преследваме“, каза още Николов.
Bloomberg прогнозира предстояща рецесия в Европа, ето кога започва
Относно последните огласени от Брюксел идеи за извънредни правомощия за справяне с веригите на доставки, включващи централизирано планиране на производството на стоки и тяхното складиране, Адриан Николов посочи:
„Доста ми прилича на планов подход. Персонално се съмнявам, че има такъв работещ пример.
Би ми било много интересно, ако някой посочи къде и как работи такъв тип планиране на бъдещи нужди на централно ниво от страна на държавата и съответно раздаване на заповеди на свободен бизнес какво, как, кога да произвежда и кога да го складира“.
„Последните няколко кризи настъпиха буквално за дни и седмици и няма как една администрация да ги предскаже, както и да накара бизнеса да произвежда и да трупа резерви през това време“, коментира Адриан Николов.
Заради енергийната криза германската централна банка (Бундесбанк) очаква скорошен икономически спад и инфлация от около 10%. „Налице са все повече признаци на рецесия за германската икономика в смисъла на значителен, широкообхватен и продължителен спад на икономическото производство“, обяви централната банка в месечния си доклад в понеделник.
Основната причина е енергийната криза след войната в Украйна. След минималния ръст от 0,1% през пролетта се очаква брутният вътрешен продукт да се свие донякъде през настоящото лятно тримесечие, пише Handelsblatt.
„Като цяло икономическото производство вероятно ще намалее чувствително през четвъртото тримесечие“, подчертават експертите на Бундесбанк. „Вероятно това ще важи и за първото тримесечие на следващата година“. Според регулатора перспективите са доста несигурни.
„Високата инфлация и несигурността по отношение на енергийните доставки и разходите за тях засягат не само газо- и енергийноинтензивната промишленост, нейния експортен бизнес и инвестиции“. Частното потребление и зависимите от него доставчици на услуги също са засегнати.
Годишната инфлация в еврозоната достигна рекордно високо ниво от 9,1% през август и би трябвало да осигури по-нататъшно повишаване на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ).
В Германия инфлацията достигна 7,9%. След изтичането на срока на валидност на билета за 9 евро (регионална мярка в Германия) и на отстъпката за бензин през септември може да се очаква допълнителен тласък на поскъпването, пишат икономистите на Бундесбанк.
„Това ще доведе до ново повишение на цените на енергията и услугите през настоящия месец и съответно до повишаване на инфлацията“.
За разлика от това мерките, обявени в последния пакет от мерки за облекчаване на коалицията, например по отношение на таксата за газ или тавана на цените на електроенергията, вероятно няма да бъдат отразени в потребителските цени до началото на 2023 г.
„Изводът е, че през следващите месеци инфлацията вероятно ще достигне двуцифрени стойности“.
Според анализ на Бундесбанк германските банки до голяма степен са добре подготвени за неочаквано рязко повишаване на лихвените проценти. Според месечния доклад като цяло повечето кредитори ще претърпят само незначителни намаления на лихвените маржове в краткосрочен план.
В средносрочен план обратът в лихвените проценти би трябвало да има забележимо положително въздействие върху лихвения марж на германските банки във всички области – също и поради факта, че повишаването на пазарните лихвени проценти вероятно ще се прехвърли само частично върху вложителите.