Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Икономист от ИПИ: Иде убийствена инфлация, обедняваме 8 пъти
  • Новини

Икономист от ИПИ: Иде убийствена инфлация, обедняваме 8 пъти

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
inasknaksnoason.jpg

„Ще имаме наистина висока инфлация, поне в средносрочен план.

Най-вероятно ще имаме доста забавен растеж, ако не вървим към рецесия, ако войната продължи следващите няколко месеца или дори година, което изглежда доста вероятно“, това каза икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов.

Според него се намираме в „агресивна инфлационна ситуация„.

„Увеличението на пенсиите доведе до доста изпреварващ спрямо инфлацията ръст на доходите. При работещите ръстът на доходите е едва 6%, тоест имаме реално обедняване на работещите и леко „забогатяване“ на пенсионерите, отчитайки много ниската база при тях“, добави Николов пред БНР.

Не изпускай тези оферти:

„Доходите от социална помощ растат с 2% при инфлация от 17%, говорим за обедняване от осем пъти, ако някой разчита само на социални помощи“, заяви Адриан Николов.

„Гарантираният минимален доход у нас е 75 лева, не е променян от десетилетие, получават го по-малко от 80 000 души по данни на Агенцията за социално подпомагане“, припомни икономистът.

„Минималната заплата е доста сериозна пречка за най-младите и най-необразованите в достъпа им към пазара на труда. Колкото повече тя расте, толкова пазарът на труда става по-недостъпен, а за работодателите става по-трудно да наемат млади, неподготвени кадри“, изтъкна Адриан Николов.

„Като цяло напоследък в Европа не се гледа с голямо презрение към неразумната парична политика в краткосрочен план. От няколко години се намираме в ситуация, която е доста извънредна – трябва да гасим поредица от пожари.

Вземането на още дълг и излизането на дефицит е едно от решенията. В дългосрочен план тази цел изглежда важна и необходима, но на този етап не изглежда като най-важното нещо, което трябва да преследваме“, каза още Николов.

Bloomberg прогнозира предстояща рецесия в Европа, ето кога започва

Относно последните огласени от Брюксел идеи за извънредни правомощия за справяне с веригите на доставки, включващи централизирано планиране на производството на стоки и тяхното складиране, Адриан Николов посочи:

„Доста ми прилича на планов подход. Персонално се съмнявам, че има такъв работещ пример.

Би ми било много интересно, ако някой посочи къде и как работи такъв тип планиране на бъдещи нужди на централно ниво от страна на държавата и съответно раздаване на заповеди на свободен бизнес какво, как, кога да произвежда и кога да го складира“.

„Последните няколко кризи настъпиха буквално за дни и седмици и няма как една администрация да ги предскаже, както и да накара бизнеса да произвежда и да трупа резерви през това време“, коментира Адриан Николов.

Заради енергийната криза германската централна банка (Бундесбанк) очаква скорошен икономически спад и инфлация от около 10%. „Налице са все повече признаци на рецесия за германската икономика в смисъла на значителен, широкообхватен и продължителен спад на икономическото производство“, обяви централната банка в месечния си доклад в понеделник.

Основната причина е енергийната криза след войната в Украйна. След минималния ръст от 0,1% през пролетта се очаква брутният вътрешен продукт да се свие донякъде през настоящото лятно тримесечие, пише Handelsblatt.

„Като цяло икономическото производство вероятно ще намалее чувствително през четвъртото тримесечие“, подчертават експертите на Бундесбанк. „Вероятно това ще важи и за първото тримесечие на следващата година“. Според регулатора перспективите са доста несигурни.

„Високата инфлация и несигурността по отношение на енергийните доставки и разходите за тях засягат не само газо- и енергийноинтензивната промишленост, нейния експортен бизнес и инвестиции“. Частното потребление и зависимите от него доставчици на услуги също са засегнати.

Годишната инфлация в еврозоната достигна рекордно високо ниво от 9,1% през август и би трябвало да осигури по-нататъшно повишаване на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ).

В Германия инфлацията достигна 7,9%. След изтичането на срока на валидност на билета за 9 евро (регионална мярка в Германия) и на отстъпката за бензин през септември може да се очаква допълнителен тласък на поскъпването, пишат икономистите на Бундесбанк.

„Това ще доведе до ново повишение на цените на енергията и услугите през настоящия месец и съответно до повишаване на инфлацията“.

За разлика от това мерките, обявени в последния пакет от мерки за облекчаване на коалицията, например по отношение на таксата за газ или тавана на цените на електроенергията, вероятно няма да бъдат отразени в потребителските цени до началото на 2023 г.

„Изводът е, че през следващите месеци инфлацията вероятно ще достигне двуцифрени стойности“.

Според анализ на Бундесбанк германските банки до голяма степен са добре подготвени за неочаквано рязко повишаване на лихвените проценти. Според месечния доклад като цяло повечето кредитори ще претърпят само незначителни намаления на лихвените маржове в краткосрочен план.

В средносрочен план обратът в лихвените проценти би трябвало да има забележимо положително въздействие върху лихвения марж на германските банки във всички области – също и поради факта, че повишаването на пазарните лихвени проценти вероятно ще се прехвърли само частично върху вложителите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощен удар по мигрантската мафия у нас, разкриха следа за смъртта на полицаите в Бургас
Next: Ураганът потопи яхтата на Полихрон Луков! Остана му само

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.