Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имам основателна причина да си слагам всяка вечер лук в чорапите. Китайски лечители са установили ползите
  • Новини

Имам основателна причина да си слагам всяка вечер лук в чорапите. Китайски лечители са установили ползите

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
chrasoroasprasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Да си напъхате лук в чорапите? Това сигурно Ви звучи като някаква шега. Практиката на поставяне на лук на краката обаче може да бъде проследена до древната китайска медицина.

Древните лечители са установили, че има хиляди нервни окончания в долната част на стъпалото, които действат като точки на вътрешните органи и са тясно свързани с нашата нервна система. Когато филийки лук се поставят върху долната страна на стъпалото те започват да терапевтират тялото ни на принципа на транс-дермалната терапия.

Основно като ефект се наблюдава редукция на микроби и бактерии, защото лукът естествено има силни антибактериални и антивирусни свойства, повишаване на имунната система, отшумяване на настинки.

Фосфорната киселина, която е отговорна за сълзите, навлиза в кръвния поток и помага пречиства кръвта по цялото тяло. От друга страна, вие ставате по-здрави и по-добре подготвени по отношение на способността си да се борите с инфекциите и възпалението, разкриха експертите по Тибетска медицина.
Как работи вълшебното чорапче?

Вземете една глава лук, червен или бял – и двата работят еднакво силно. После го нарежете на плоски филийки, така че да се получи стелка от лука. Така парченцата могат лесно да бъдат прилагани към стъпалата на краката ви. После обуйте чифт чорапи върху лука, за да го държат на място си за една нощ. На сутринта махнете чорапите и изхвърлете лука.

Дъното на краката имат много различни нервни окончания, приблизително 7000 (основно меридиани), които пряко сa свързани с различни органи в тялото. От там по принципа на транс-дермалната терапия лукът действа навсякъде. Толкова е просто!

Докато спите, лукът ще проникне в кожата ви, където ще действа за пречистване на кръвта, ще абсорбира токсините. Ако се притеснявате за това, че ще се озовете в миризлива стая след това, не се притеснявайте!

Естествените свойства на лука също помагат за пречистване на въздуха в стаята, тъй като те убиват бактериите, елиминират основният фактор, който причинява лошо миришещи крака и отървава от т. нар. потна миризма до голяма степен.

Чудите се какъв ще бъде ефектът? Освен че ще се изчистите от токсини, ще убие всички вредни микроорганизми – бактерии и микроби. Ако се притеснявате, че на следващия ден от вас ще се носи миризма на лук, ще ви успокоим. След като махнете лука, измийте краката си със сапун, което веднага ще унищожи лучения мирис. Освен това, измиването ще завърши процеса на детоксикация.

Така че следващият път, когато режете лук за салата, замислете дали да не оставите няколко парченца и да ги използвате, за да подобрите състоянието на организма си.

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доброто съществува: Година след смъртта на сина си майка чу как тупти отново неговото сърце
Next: Трябва да имате тази билка в дома си: Пази от стрес, а хората, в чиято къща расте, се радват на изобилие

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.