Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имам основателна причина да си слагам всяка вечер лук в чорапите. Китайски лечители са установили ползите
  • Новини

Имам основателна причина да си слагам всяка вечер лук в чорапите. Китайски лечители са установили ползите

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
chrasoroasprasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Да си напъхате лук в чорапите? Това сигурно Ви звучи като някаква шега. Практиката на поставяне на лук на краката обаче може да бъде проследена до древната китайска медицина.

Древните лечители са установили, че има хиляди нервни окончания в долната част на стъпалото, които действат като точки на вътрешните органи и са тясно свързани с нашата нервна система. Когато филийки лук се поставят върху долната страна на стъпалото те започват да терапевтират тялото ни на принципа на транс-дермалната терапия.

Основно като ефект се наблюдава редукция на микроби и бактерии, защото лукът естествено има силни антибактериални и антивирусни свойства, повишаване на имунната система, отшумяване на настинки.

Фосфорната киселина, която е отговорна за сълзите, навлиза в кръвния поток и помага пречиства кръвта по цялото тяло. От друга страна, вие ставате по-здрави и по-добре подготвени по отношение на способността си да се борите с инфекциите и възпалението, разкриха експертите по Тибетска медицина.
Как работи вълшебното чорапче?

Вземете една глава лук, червен или бял – и двата работят еднакво силно. После го нарежете на плоски филийки, така че да се получи стелка от лука. Така парченцата могат лесно да бъдат прилагани към стъпалата на краката ви. После обуйте чифт чорапи върху лука, за да го държат на място си за една нощ. На сутринта махнете чорапите и изхвърлете лука.

Дъното на краката имат много различни нервни окончания, приблизително 7000 (основно меридиани), които пряко сa свързани с различни органи в тялото. От там по принципа на транс-дермалната терапия лукът действа навсякъде. Толкова е просто!

Докато спите, лукът ще проникне в кожата ви, където ще действа за пречистване на кръвта, ще абсорбира токсините. Ако се притеснявате за това, че ще се озовете в миризлива стая след това, не се притеснявайте!

Естествените свойства на лука също помагат за пречистване на въздуха в стаята, тъй като те убиват бактериите, елиминират основният фактор, който причинява лошо миришещи крака и отървава от т. нар. потна миризма до голяма степен.

Чудите се какъв ще бъде ефектът? Освен че ще се изчистите от токсини, ще убие всички вредни микроорганизми – бактерии и микроби. Ако се притеснявате, че на следващия ден от вас ще се носи миризма на лук, ще ви успокоим. След като махнете лука, измийте краката си със сапун, което веднага ще унищожи лучения мирис. Освен това, измиването ще завърши процеса на детоксикация.

Така че следващият път, когато режете лук за салата, замислете дали да не оставите няколко парченца и да ги използвате, за да подобрите състоянието на организма си.

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доброто съществува: Година след смъртта на сина си майка чу как тупти отново неговото сърце
Next: Трябва да имате тази билка в дома си: Пази от стрес, а хората, в чиято къща расте, се радват на изобилие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.