Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Има си тънкости, които научих, за да изпържа кюфтетата и да станат перфектни
  • Новини

Има си тънкости, които научих, за да изпържа кюфтетата и да станат перфектни

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
wrwqrrsdtsdtsdt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пържените кюфтенца са любими на цялото ни семейство.

В основата на вкусните пържени кюфтенца стоят няколко важни правила. Не е достатъчно да си купиш готова кайма от магазините, да сложиш малко олио в тигана и да ги направиш супер вкусни. Има си тънкости в приготвянето им, които е добре да спазваш.
Да започнем с каймата.

За да изпържите наистина сочни и вкусни кюфтенца, ви препоръчваме да не купувате готова кайма. Най-добре отидете в месарница, купете парче месо и помолете да ви го смелят, а може и да си го смелите сами вкъщи, стига да разполагате с месомелачка.

Перфектната кайма за кюфтета е смес от свинско и телешко (50:50), като гледайте в свинското месо да има и сланинка – именно тя ще придаде сочност на кюфтенцата.

Подправките, които се слагат за кюфтенца, са сол, черен пипер, кимион, лук и чубрица, разбира се, вие може да добавите каквито подправки обичате. Месенето е третата важна стъпка за вкусните пържени кюфтенца.

След като сте прибавили всички продукти, ви чака дълго месене. Много хора мислят, че е достатъчно да помесят малко каймата колкото да се разнесат продуктите. Това обаче е много груба грешка.

Трябва да продължите с месенето, докато получите сочна и мека кайма, която не е кашава.

Омесената кайма трябва да престои в хладилник поне 3-4 часа, за да поеме подправките. Но ние ви препоръчваме, ако имате възможност, да оставите каймата да престои 1 ден с подправките, за да може напълно да се овкуси.пържените кюфтенца кайма

При пърженето на кюфтета не използвайте много олио, тъй като самите кюфтенца отделят мазнина. Изчакайте мазнината да е добре загряла преди да сложите кюфтенцата. В противен случай ще поемат от вкуса й.

По време на пърженето на кюфтенцата използвайте щипка или лопатка и в никакъв случай вилица, тъй като, ако прободете кюфтетата с вилица, ще изтекат соковете им и ще се изсушат.

Поднесете ги, докато са топли и изненадайте хората с непоправимия им вкус, който притежават. Да ви е сладко на вас, на гоктите и на цялото семейство!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Историята за изгорялата филия, която промени възгледите ми и ми даде нов смисъл в живота. Не я пропускай и ти
Next: Бивш шеф на млекокомбинат: Изнасяхме над 500 тона мляко годишно за Запада, стандартът се спазваше

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.