Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кметът на Дупница разтърси България с думи за мистериозно изчезналата Ивана
  • Новини

Кметът на Дупница разтърси България с думи за мистериозно изчезналата Ивана

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
vdsfvsdfvdfbvdfhdfh.png

Кметът на Община Дупница Първан Дангов информира общинските съветници за случая с изчезналата 17-годишна Ивана Георгиева. Това се случи по време на заседанието на местния парламент.

Стана ясно, че Общински съвет ще излезе с декларация, в която ще бъде отправена благодарност към служителите на МВР и останалите участници в издирването на момичето.

Първан Дангов посочи, че седмо денонощие полицията издирва Ивана. До този момент няма резултат от общодържавното издирване.

Кметът благодари на МВР, че се отделя огромен ресурс от хора и техника. В търсенето са участвали над 150 доброволци, полицаи от областните дирекции на МВР в Кюстендил, Перник и Благоевград, планински спасители от Дупница, Кюстендил, Перник и Благоевград, жандармеристи от Пловдив, София.

„Не е моя работа да давам оценка за работата на полицията. За пореден път благодаря на всички полицаи и на началника на Районно управление – Дупница за положените усилия. Във връзка съм с министъра на вътрешните работи“, каза Първан Дангов, цитиран от „Фокус“.

Той посочи, че продължават да работят екипи Главна дирекция „Национална полиция“ – психолози и криминалисти. Те работят в училището на Ивана, както и с директорите на други учебни заведения.

Кметът допълни, че е свикан и Общинският кризисен щаб. На заседанието му са присъствали и представители от Държавна агенция „Закрила на детето“.

„Разпоредил съм проверка във всички училища. Да бъдат подадени данни и за други ученици, имащи подобно поведение“, каза Дангов.

Кметът обобщи, че Ивана е най-малко виновна за създадената ситуация. По думите му има много версии, работи се по различни сигнали. До този момент няма нито един достоверен сигнал, сочещ къде се намира момичето.

Ръководството на Община Дупница е провело среща и с родителите на Ивана. Те са благодарили на Общината и на полицията за положените усилия. Кметът е поставил въпроса и пред министър-председателя на България Николай Денков.

„Очевидно ние имаме проблем в образователната система. В българското училище се говори за всичко, но не и за качество на учебния процес, среда в която се обучават учениците.

Директорите говорят само и единствено за подобряване на материалната база без ние да осъзнаваме, че учениците се поддават на много съблазни. На учителите им е трудно да контролират това“, допълни Първан Дангов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задава се голяма промяна с личните карти на българите
Next: Морето край Созопол завря от любима на българина риба, народът граби като луд

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.