Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кметът на Дупница разтърси България с думи за мистериозно изчезналата Ивана
  • Новини

Кметът на Дупница разтърси България с думи за мистериозно изчезналата Ивана

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
vdsfvsdfvdfbvdfhdfh.png

Кметът на Община Дупница Първан Дангов информира общинските съветници за случая с изчезналата 17-годишна Ивана Георгиева. Това се случи по време на заседанието на местния парламент.

Стана ясно, че Общински съвет ще излезе с декларация, в която ще бъде отправена благодарност към служителите на МВР и останалите участници в издирването на момичето.

Първан Дангов посочи, че седмо денонощие полицията издирва Ивана. До този момент няма резултат от общодържавното издирване.

Кметът благодари на МВР, че се отделя огромен ресурс от хора и техника. В търсенето са участвали над 150 доброволци, полицаи от областните дирекции на МВР в Кюстендил, Перник и Благоевград, планински спасители от Дупница, Кюстендил, Перник и Благоевград, жандармеристи от Пловдив, София.

„Не е моя работа да давам оценка за работата на полицията. За пореден път благодаря на всички полицаи и на началника на Районно управление – Дупница за положените усилия. Във връзка съм с министъра на вътрешните работи“, каза Първан Дангов, цитиран от „Фокус“.

Той посочи, че продължават да работят екипи Главна дирекция „Национална полиция“ – психолози и криминалисти. Те работят в училището на Ивана, както и с директорите на други учебни заведения.

Кметът допълни, че е свикан и Общинският кризисен щаб. На заседанието му са присъствали и представители от Държавна агенция „Закрила на детето“.

„Разпоредил съм проверка във всички училища. Да бъдат подадени данни и за други ученици, имащи подобно поведение“, каза Дангов.

Кметът обобщи, че Ивана е най-малко виновна за създадената ситуация. По думите му има много версии, работи се по различни сигнали. До този момент няма нито един достоверен сигнал, сочещ къде се намира момичето.

Ръководството на Община Дупница е провело среща и с родителите на Ивана. Те са благодарили на Общината и на полицията за положените усилия. Кметът е поставил въпроса и пред министър-председателя на България Николай Денков.

„Очевидно ние имаме проблем в образователната система. В българското училище се говори за всичко, но не и за качество на учебния процес, среда в която се обучават учениците.

Директорите говорят само и единствено за подобряване на материалната база без ние да осъзнаваме, че учениците се поддават на много съблазни. На учителите им е трудно да контролират това“, допълни Първан Дангов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задава се голяма промяна с личните карти на българите
Next: Морето край Созопол завря от любима на българина риба, народът граби като луд

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.