Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Магазинер от Одрин: Тълпи българи заливат пазара, изкупуват всичко, лирата пак се срина
  • Новини

Магазинер от Одрин: Тълпи българи заливат пазара, изкупуват всичко, лирата пак се срина

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
sdfvsfdvsdfgdfhgfjhgjhg.png

Поради покачването на обменните курсове Турция се превърна в евтин пазар за българите в последните години. 

Тези дни отново се наблюдава значително увеличение на туристите, идващи от България в Одрин за пазаруване, защото едно левче тези дни достигна рекордните 17,10 турски лири, а еврото е около 33,45 TRY. 

 

Според официалният разменен курс на БНБ левът днес поскъпна до 17,06 TRY, а 100 лири се разменя за 5,85 лв. 

 

Български туристи отново се стекоха и пазаруваха от различни точки на града. Поради разликата в обменния курс туристите пазаруват изгодно и носят продуктите, които пълнят в чантите си обратно в родните си градове, информират турските медии от Одрин и областта.

Търговецът Ахмет Кая заяви:

„Ако не бяха българите, това място нямаше да го има. Сега са много важни за нашия бизнес, защото покупателната възможност на турските граждани с всеки изминат ден намалява заради инфлацията тук.

За българите и гърците които пазаруват тук е все по-изгодно, защото цените изостават от инфлацията. Просто ги оставяме спокойно да пазаруват. Те купуват много„.

Магазинерът Сами Дьонмез сподели: „Идват на тълпи… 6 лева вече са 100 лири. Сега купуват повече зимни дрехи, но не са малко и тези които взимат тениски, панталони и бельо.

Купуват всичко от А до Я за 100 лева и се връщат в България. Турция е райска страна, за тях. Пазара Улус е международен пазар. Ние приемаме около 10 хиляди туристи на ден.

 

Бизнесът до скоро беше по-слаб, но сега е страхотен, всичко вече е на мястото си“, заключи той, цитиран от „Марица“.

Тъй като българските граждани вече могат да влизат в Турция без паспорт, а само с лична карта, туристите от България се увеличиха драстично.

Единствения проблем сега са огромните опашки по границите, особено през уикендите.

Със застудяването българите отново се стичат в града и отиват предимно на петъчния пазар. Сега са най-популярни зимните продукти като палта, пуловери и ботуши.

Българските туристи идват на базарите още в ранни зори и обикалят сергиите. След това се отправят към моловете и магазините и накрая се отбиват в супермаркетите.

Нарастващия брой на българските туристи на пазара радва търговците.

Вяра Ангелова, която пазарува в Одрин от България, сподели: „Ще купим обувки за децата и ще пътуваме обратно. Купихме килими, омекотител за пране, сирене чедър, защото всичко е по-изгодно от България“.

Фейзи Мурат, който дойде в Одрин от България за еднодневен шопинг, заяви за агенция Демирьорен: „Купихме жилетки, пижами, чаршафи. И други зимни стоки. Купуваме каквото ни трябва, защото е изгодно„.

Ведат Назим, който също дойде от България отбеляза: „Понякога обменяме 500, понякога 600 евро. Купуваме си хляб, купуваме си дрехи. Тук цените са достъпни. Пълним багажа и тръгваме обратно„.

 

„Цените в България станаха много високи напоследък„, се оплака Ася Ремзи пред агенция Хабер Тюрк: „Намерихме и купихме изгодно всичко което търсихме. Ще сложим купеното в колата си и ще отидем да купим други неща от супермаркетите. Много сме доволни с цените тук“.

„Българите купуват електрически одеяла“, заяви търговецът Одрин Хюсеин Айдън. „Казват, че има проблем с природния газ в България, така че търсенето на зимни продукти е много високо. Те купуват юргани, одеяла и топли дрехи“, допълни той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави побесня: Това е толкова абсурдно, че направо е…
Next: Роден е в бедно пловдивско село, работи като общ работник, но става един от най-известните ни писатели

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.