Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майки-героини! Две жени изградиха детска онкологична болница без стотинка помощ от държавата
  • Новини

Майки-героини! Две жени изградиха детска онкологична болница без стотинка помощ от държавата

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
sastttwdwd.png

За съжаление не става дума за нашата родина, а за съседна Румъния . Северната ни съседка вече си има Детска онкологична болница .

Тя включва 9 нива, 187 легла и 5 операционни зали на площ от 12 000 кв.м. Лечебното заведение е първото в страната, изградено изцяло с дарения. 350 000 физически лица и 7000 компании прегръщат каузата на асоциация “Дари живот” и заедно успяват да съберат 43 милиона евро за 10 години. В мащабната дарителска кампания се включва дори хеви метъл групата Металика.

 

Зад проекта, който в Румъния често наричат “Болница на надеждата”, стоят Оана Георгиу и Кармен Ускату – основателки на Асоциация “Дари живот”. Провокирани от историята на 17-годишния Драгош, болен от левкемия, и водени от желанието да помогнат, двете жени започват да търсят всякакви начини за набиране на средства.

“Така научихме за данъчно облекчение, чрез което компаниите могат да дадат 20% от данъка си печалба по определен проект на някое НПО. Започнахме да убеждаваме хората, че то съществува. Беше толкова “куул”, че хората не вярваха, че наистина го има”, споделят Оана и Кармен в интервю за БТА.

Първият човек, който ги подкрепя е стар клиент на Оана. Той дарява 10 000 евро. До декември 2009 г. събраните средства вече са 100 000 евро. През 2010, с помощта на творческа агенция, Оана и Кармен правят мащабна кампания за компании и физически лица. Успяват да съберат 1 милион и 100 хиляди евро за четири месеца. Подкрепа от румънската държава обаче няма.

 

„Имаше моменти, в които дори поставяше спънки.

В началото беше трудно с бюрокрацията и с разрешението за строеж и всичко, което означава документация от румънската държава. Проблемът на румънската държава не са парите, с които да прави болници, а че плановете, намеренията й не минават от хартия към действие”, разказват Оана и Кармен. Наскоро те са провели разговори с министерството на здравеопазването, както и с премиера Николае Чука и са получили обещание за подкрепа.

“Преди всичко бихме искали да ни позволят да помогнем, да подобрим нещата. Това е и което предлагаме. Да изградим болница, друг вид здравни услуги, мениджмънт. Румъния има нужда от промяна в здравната си система. Вероятно нужда, каквато имате и вие в България”, коментират основателките на Асоциация “Дари живот”. Те са готови да помогнат на страната ни със знание и опит за изграждането на детска болница.

“Ако в България има НПО, което може да предложи да направи това, което ние направихме тук, със сигурност можем да споделим опит. Вероятно българската държава трябва да се обърне към консултанти от чужбина. Можем да им дадем препоръки”, категорични са Оана и Кармен.

 

Детската онкологична болница е първата в Румъния, в която дете, болно от рак, ще има достъп до мултидисциплинарно лечение. В лечебното заведение в Букурещ ще бъдат правени операции, радиотерапия, химиотерапия, консултация с кардиолог, със стоматолог. Проектът е реализиран и с помощта на специалисти от Нидерландия, Йордания и Испания.

“Това е първата педиатрична болница в Румъния, в която се взима под внимание и родителят. В стаите има две легла, падащи от стените, които са предвидени за родителите. Това е първата болница, в която сме мислили много и за емоционалната част. За детето. Има места за игра. Градина. Кино салон. И мини обсерватория на върха. Нещата трябва да бъдат организирани така, че човек, след като е влязъл в болница, да продължи да се чувства като човек“, споделят основателките на Асоциация „Дари живот“.

Continue Reading

Previous: Шокиращи разкрития около внезапната смърт на фолкпевеца Васко Лазаров
Next: 150 пъти по-силно от лимона! Средство за прочистване на дебелото черво и черния дроб от бактерии и токсини

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.