Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майки-героини! Две жени изградиха детска онкологична болница без стотинка помощ от държавата
  • Новини

Майки-героини! Две жени изградиха детска онкологична болница без стотинка помощ от държавата

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
sastttwdwd.png

За съжаление не става дума за нашата родина, а за съседна Румъния . Северната ни съседка вече си има Детска онкологична болница .

Тя включва 9 нива, 187 легла и 5 операционни зали на площ от 12 000 кв.м. Лечебното заведение е първото в страната, изградено изцяло с дарения. 350 000 физически лица и 7000 компании прегръщат каузата на асоциация “Дари живот” и заедно успяват да съберат 43 милиона евро за 10 години. В мащабната дарителска кампания се включва дори хеви метъл групата Металика.

 

Зад проекта, който в Румъния често наричат “Болница на надеждата”, стоят Оана Георгиу и Кармен Ускату – основателки на Асоциация “Дари живот”. Провокирани от историята на 17-годишния Драгош, болен от левкемия, и водени от желанието да помогнат, двете жени започват да търсят всякакви начини за набиране на средства.

“Така научихме за данъчно облекчение, чрез което компаниите могат да дадат 20% от данъка си печалба по определен проект на някое НПО. Започнахме да убеждаваме хората, че то съществува. Беше толкова “куул”, че хората не вярваха, че наистина го има”, споделят Оана и Кармен в интервю за БТА.

Първият човек, който ги подкрепя е стар клиент на Оана. Той дарява 10 000 евро. До декември 2009 г. събраните средства вече са 100 000 евро. През 2010, с помощта на творческа агенция, Оана и Кармен правят мащабна кампания за компании и физически лица. Успяват да съберат 1 милион и 100 хиляди евро за четири месеца. Подкрепа от румънската държава обаче няма.

 

„Имаше моменти, в които дори поставяше спънки.

В началото беше трудно с бюрокрацията и с разрешението за строеж и всичко, което означава документация от румънската държава. Проблемът на румънската държава не са парите, с които да прави болници, а че плановете, намеренията й не минават от хартия към действие”, разказват Оана и Кармен. Наскоро те са провели разговори с министерството на здравеопазването, както и с премиера Николае Чука и са получили обещание за подкрепа.

“Преди всичко бихме искали да ни позволят да помогнем, да подобрим нещата. Това е и което предлагаме. Да изградим болница, друг вид здравни услуги, мениджмънт. Румъния има нужда от промяна в здравната си система. Вероятно нужда, каквато имате и вие в България”, коментират основателките на Асоциация “Дари живот”. Те са готови да помогнат на страната ни със знание и опит за изграждането на детска болница.

“Ако в България има НПО, което може да предложи да направи това, което ние направихме тук, със сигурност можем да споделим опит. Вероятно българската държава трябва да се обърне към консултанти от чужбина. Можем да им дадем препоръки”, категорични са Оана и Кармен.

 

Детската онкологична болница е първата в Румъния, в която дете, болно от рак, ще има достъп до мултидисциплинарно лечение. В лечебното заведение в Букурещ ще бъдат правени операции, радиотерапия, химиотерапия, консултация с кардиолог, със стоматолог. Проектът е реализиран и с помощта на специалисти от Нидерландия, Йордания и Испания.

“Това е първата педиатрична болница в Румъния, в която се взима под внимание и родителят. В стаите има две легла, падащи от стените, които са предвидени за родителите. Това е първата болница, в която сме мислили много и за емоционалната част. За детето. Има места за игра. Градина. Кино салон. И мини обсерватория на върха. Нещата трябва да бъдат организирани така, че човек, след като е влязъл в болница, да продължи да се чувства като човек“, споделят основателките на Асоциация „Дари живот“.

Continue Reading

Previous: Шокиращи разкрития около внезапната смърт на фолкпевеца Васко Лазаров
Next: 150 пъти по-силно от лимона! Средство за прочистване на дебелото черво и черния дроб от бактерии и токсини

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.