Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад мъж възкръсна след 20-минутна клинична смърт и разказа невероятни неща – ето какво има отвъд
  • Новини

Млад мъж възкръсна след 20-минутна клинична смърт и разказа невероятни неща – ето какво има отвъд

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
asdasmdmszdmaskdasdsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всички сме чували истории за хора, преживели клинична смърт , но обикновено ги смятаме за градски легенди. Темата все пак е крайно любопитна, неслучайно е чест сценарий на редица филми и литературни произведения.

Сред най-честите детайли в разказите на преживелите клинична смърт са тунели от светлина и полети над Земята, но един човек казва, че Бог го е срещнал там, показал живота, който е живял в подробности и го е върнал на Земята. Точно тази история ще ви разкажем днес.

Скот Дръмънд бил на 28, когато изкълчил палеца си при тежък инцидент със ски. По време на проста операция за възстановяване на пръста, медицинската сестра направила грешка и мъжът починал.

По-късно, разказвайки за инцидента, мъжът си спомня момента, в който сестрата изтичала от операционната с викове: „Убих го!“

Скот казва, че е усетил как нещо се издига в ръката му и преминава през сърцето му, а след това видял себе си отстрани. Надвиснал над тялото си и дори видял всеки шев, нанесен върху ранения му пръст.

В същото време Скот усетил, че някой друг е близо до него. Първата му мисъл била, че това е Бог.

Виждайки как сестрата тича в ужас и вика за помощ, безликият водач моментално пренесъл мъжа на поле, пълно с красиви цветя и висока до кръста трева. Мъжът стоял на полето до него, но Скот не можел да различи лицето му.

Скот си спомня, че видял бял облак и изведнъж почувствал дълбок мир.

Показан бил целият му живот от раждането до настоящия момент. Той видял всичко, което е направил в живота, добри и лоши дела. Изглеждало, че го съдят.

Според Скот за някои от действията си той се е срамувал, а някои моменти от живота му са го направили щастлив. Той осъзнал, че трябва да живее по-добре, като прави повече добри дела.

Тогава водачът мислено му наредил да стане и да отиде при облака. Тъкмо се канел да направи това, когато силна ръка се протегнала към него през облака и той чул: „Времето му още не е дошло и има още много неща за вършене“.

Той моментално се върнал в тялото си. Когато Скот се събудил, той решил да живее по съвсем различен начин.

По-късно мъжът признал, че наистина не искал да се връща на Земята, тъй като там било толкова красиво и спокойно.

За всичко, което се случило, Скот разказал само на жена си и близки приятели. Опитът променил възгледа му за живота, измествайки приоритетите от преследване на пари към лоялност към семейството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това момиченце е красива българска дама с лъчезарна усмивка, която Рачков често взима на подбив
Next: Шеф Ангелов се разплака пред клиенти на ВИП масата, като разбра кои са

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.