Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад мъж възкръсна след 20-минутна клинична смърт и разказа невероятни неща – ето какво има отвъд
  • Новини

Млад мъж възкръсна след 20-минутна клинична смърт и разказа невероятни неща – ето какво има отвъд

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
asdasmdmszdmaskdasdsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всички сме чували истории за хора, преживели клинична смърт , но обикновено ги смятаме за градски легенди. Темата все пак е крайно любопитна, неслучайно е чест сценарий на редица филми и литературни произведения.

Сред най-честите детайли в разказите на преживелите клинична смърт са тунели от светлина и полети над Земята, но един човек казва, че Бог го е срещнал там, показал живота, който е живял в подробности и го е върнал на Земята. Точно тази история ще ви разкажем днес.

Скот Дръмънд бил на 28, когато изкълчил палеца си при тежък инцидент със ски. По време на проста операция за възстановяване на пръста, медицинската сестра направила грешка и мъжът починал.

По-късно, разказвайки за инцидента, мъжът си спомня момента, в който сестрата изтичала от операционната с викове: „Убих го!“

Скот казва, че е усетил как нещо се издига в ръката му и преминава през сърцето му, а след това видял себе си отстрани. Надвиснал над тялото си и дори видял всеки шев, нанесен върху ранения му пръст.

В същото време Скот усетил, че някой друг е близо до него. Първата му мисъл била, че това е Бог.

Виждайки как сестрата тича в ужас и вика за помощ, безликият водач моментално пренесъл мъжа на поле, пълно с красиви цветя и висока до кръста трева. Мъжът стоял на полето до него, но Скот не можел да различи лицето му.

Скот си спомня, че видял бял облак и изведнъж почувствал дълбок мир.

Показан бил целият му живот от раждането до настоящия момент. Той видял всичко, което е направил в живота, добри и лоши дела. Изглеждало, че го съдят.

Според Скот за някои от действията си той се е срамувал, а някои моменти от живота му са го направили щастлив. Той осъзнал, че трябва да живее по-добре, като прави повече добри дела.

Тогава водачът мислено му наредил да стане и да отиде при облака. Тъкмо се канел да направи това, когато силна ръка се протегнала към него през облака и той чул: „Времето му още не е дошло и има още много неща за вършене“.

Той моментално се върнал в тялото си. Когато Скот се събудил, той решил да живее по съвсем различен начин.

По-късно мъжът признал, че наистина не искал да се връща на Земята, тъй като там било толкова красиво и спокойно.

За всичко, което се случило, Скот разказал само на жена си и близки приятели. Опитът променил възгледа му за живота, измествайки приоритетите от преследване на пари към лоялност към семейството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това момиченце е красива българска дама с лъчезарна усмивка, която Рачков често взима на подбив
Next: Шеф Ангелов се разплака пред клиенти на ВИП масата, като разбра кои са

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.