Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На Крисия ѝ писна, изля си душата: каза истината за Слави Трифонов
  • Новини

На Крисия ѝ писна, изля си душата: каза истината за Слави Трифонов

Иван Димитров Пешев юли 26, 2022
savlaviatiirf.png

Днес ви поднасяме от най-култовите интервюта, които откритието на Слави Трифонов – Крисия Тодорова е давала някога.

С удоволствие разказва за училището, „Евровизия“ и целите, които ще следва в бъдеще.

– Крисия, ти си ученичка в девети клас, на музикалната гимназия в София. Учиш поп и джаз. Помогна ли ти известността при влизането в училището?

– Не. Държах изпит по пеене и солфеж като всички останали. Напълно нормално. Известността не ме прави по-превилигирована от другите в училището. Вярно, че понякога се държат различно с мен, но това нищо не променя.

– Как върви учението?

– Супер.Справям се.

– Извън музикалните, кои предмети ти харесват?

– Обичам да рисувам. Химията, там имам пет и физиката уча, защото е нужно. Но се оправям.

– А музикалните предмети?

– Уча солфеж, история на музиката, елементарна теория, пиано. Успехът ми е добър.

Ти ли си най-добрата в класа?

– Там сме 27 души – учим класика, инструменти, поп джаз, въобще музика. Никога не съм си мислила, че аз съм най-добрата. Всеки от нас пее по собствен начин и дава всичко от себе си.

– Преди шест години стана известна за миг. Мечтала ли си за това?

– Не, стана случайно, никога не съм го мислила. Приятелки на мама и сестра ми видяха, че „Шоуто на Слави“ търси партньор на господин Андреев, те знаеха, че пея и решиха да ме пуснат на шега.

Бях напълно спокойна, защото нямах амбиции, просто трябваше да удовлетворя желанието на другите и после да се прибера вкъщи. Не смятах, че това е важно. Но когато изведнаж станах популярна, наистина се притесних . И все още е така, въпреки че свиквам .

– Известността помага ли или пречи в училището и извън него?

– И двете. Тя си има и плюсове и минуси.

– Кои са повече?

– Минусите, но един минус винаги може да стане плюс.

– Има ли завист?

– Има. Понякога се държат с мен по-различно.

– Къде се изявяваш сега?

– Имам свой репертоар, с който излизам на различните сцени, главно с благотворителни концерти за болни деца .

Пея кавъри на световните поп звезди, които харесвам. Имам и песни, писани специално за мен, главно от екипа на 7/8. А една песен композирах сама. Казва се „Витамини“. Аранжиментът е на Светлин Кръстев, а текста на Еванджелин. Това е първата, но няма да бъде последната ми авторова песен.

– Ти вече не си в екипа на Слави Трифанов. Защо?

– Защото прецених , че е време да се развивам сама. Да работя за себе си и да си направя собствен екип.

– Как се разделихте?

– Запазихме отличните си отношения.

– Искаш да продължиш сама, това е похвално. Но знаеш ли накъде?

– Надявам се до 1-2 години да не съм в България . Ще се занимавам с поп и джаз. Целта ми е да си създам собствен стил , който да е микс на това, което се слуша и това, което ми доставя удоволствие.

Знам какво искам и ще продължа в Англия и Америка. Там е най-доброто място за бъдещето ми развитие. Това съм решила, следвам пътя си, но със сигурност няма да забравя родината и ще продължавам да правя български песни.

– Какво си спомняш от участиего си в „Евровизия“ в Малта. Тогава беше само на 10 и се класира на второ място?

– Бях много болна, на антибиотици. Това много ме притесняваше. Исках да дам всичко от себе си, но се чувствах много зле. В 8 сутринта, когато трябваше да тръгна за летището, температурата ми бе 39 градуса. Извикахме лекар и се наложи той да тръгне с нас за Малта.

– Какво се случи там? Как успя да се възстановиш?

– Другите участници даваха интрвюта, а аз не можех да говоря, не можех и да репетирам. Мълчах, за да съхраня гласа си. Накрая взех лекарства и излязох. Пях с огромно желание.

– Идеята за песента „Детска планета“ е твоя?

– Да. Исках тя да носи духа на детството. Най-красивото време в живота на човека.

– Но твоето детство още не е минало?

– Ами, мина. На моменти се чувствам дете, друг път на повече от 15, но в крайна сметка ще ми се да си остана дете.

– Имаше ли вероятност да се разминеш с музиката?

– Възможно беше, защото аз от 3-годишна танцувах. Мислех да продължа с класически балет, в същото време пеех. Нещата бяха на везна. Трябваше да решавам и избрах пеенето. Сега комбинирам и двете. Музиката и балета са единствените неща, с които съм мислила да се занимавам.

Интервю на Исак ГОЗЕС

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кмет на село дава по 2000 евро и дом за 40 евро на месец, ако се преместим да живеем там
Next: В момента! Пътят край Владая: Стрелба! Уцелили са го право в главата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.