Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На Крисия ѝ писна, изля си душата: каза истината за Слави Трифонов
  • Новини

На Крисия ѝ писна, изля си душата: каза истината за Слави Трифонов

Иван Димитров Пешев юли 26, 2022
savlaviatiirf.png

Днес ви поднасяме от най-култовите интервюта, които откритието на Слави Трифонов – Крисия Тодорова е давала някога.

С удоволствие разказва за училището, „Евровизия“ и целите, които ще следва в бъдеще.

– Крисия, ти си ученичка в девети клас, на музикалната гимназия в София. Учиш поп и джаз. Помогна ли ти известността при влизането в училището?

– Не. Държах изпит по пеене и солфеж като всички останали. Напълно нормално. Известността не ме прави по-превилигирована от другите в училището. Вярно, че понякога се държат различно с мен, но това нищо не променя.

– Как върви учението?

– Супер.Справям се.

– Извън музикалните, кои предмети ти харесват?

– Обичам да рисувам. Химията, там имам пет и физиката уча, защото е нужно. Но се оправям.

– А музикалните предмети?

– Уча солфеж, история на музиката, елементарна теория, пиано. Успехът ми е добър.

Ти ли си най-добрата в класа?

– Там сме 27 души – учим класика, инструменти, поп джаз, въобще музика. Никога не съм си мислила, че аз съм най-добрата. Всеки от нас пее по собствен начин и дава всичко от себе си.

– Преди шест години стана известна за миг. Мечтала ли си за това?

– Не, стана случайно, никога не съм го мислила. Приятелки на мама и сестра ми видяха, че „Шоуто на Слави“ търси партньор на господин Андреев, те знаеха, че пея и решиха да ме пуснат на шега.

Бях напълно спокойна, защото нямах амбиции, просто трябваше да удовлетворя желанието на другите и после да се прибера вкъщи. Не смятах, че това е важно. Но когато изведнаж станах популярна, наистина се притесних . И все още е така, въпреки че свиквам .

– Известността помага ли или пречи в училището и извън него?

– И двете. Тя си има и плюсове и минуси.

– Кои са повече?

– Минусите, но един минус винаги може да стане плюс.

– Има ли завист?

– Има. Понякога се държат с мен по-различно.

– Къде се изявяваш сега?

– Имам свой репертоар, с който излизам на различните сцени, главно с благотворителни концерти за болни деца .

Пея кавъри на световните поп звезди, които харесвам. Имам и песни, писани специално за мен, главно от екипа на 7/8. А една песен композирах сама. Казва се „Витамини“. Аранжиментът е на Светлин Кръстев, а текста на Еванджелин. Това е първата, но няма да бъде последната ми авторова песен.

– Ти вече не си в екипа на Слави Трифанов. Защо?

– Защото прецених , че е време да се развивам сама. Да работя за себе си и да си направя собствен екип.

– Как се разделихте?

– Запазихме отличните си отношения.

– Искаш да продължиш сама, това е похвално. Но знаеш ли накъде?

– Надявам се до 1-2 години да не съм в България . Ще се занимавам с поп и джаз. Целта ми е да си създам собствен стил , който да е микс на това, което се слуша и това, което ми доставя удоволствие.

Знам какво искам и ще продължа в Англия и Америка. Там е най-доброто място за бъдещето ми развитие. Това съм решила, следвам пътя си, но със сигурност няма да забравя родината и ще продължавам да правя български песни.

– Какво си спомняш от участиего си в „Евровизия“ в Малта. Тогава беше само на 10 и се класира на второ място?

– Бях много болна, на антибиотици. Това много ме притесняваше. Исках да дам всичко от себе си, но се чувствах много зле. В 8 сутринта, когато трябваше да тръгна за летището, температурата ми бе 39 градуса. Извикахме лекар и се наложи той да тръгне с нас за Малта.

– Какво се случи там? Как успя да се възстановиш?

– Другите участници даваха интрвюта, а аз не можех да говоря, не можех и да репетирам. Мълчах, за да съхраня гласа си. Накрая взех лекарства и излязох. Пях с огромно желание.

– Идеята за песента „Детска планета“ е твоя?

– Да. Исках тя да носи духа на детството. Най-красивото време в живота на човека.

– Но твоето детство още не е минало?

– Ами, мина. На моменти се чувствам дете, друг път на повече от 15, но в крайна сметка ще ми се да си остана дете.

– Имаше ли вероятност да се разминеш с музиката?

– Възможно беше, защото аз от 3-годишна танцувах. Мислех да продължа с класически балет, в същото време пеех. Нещата бяха на везна. Трябваше да решавам и избрах пеенето. Сега комбинирам и двете. Музиката и балета са единствените неща, с които съм мислила да се занимавам.

Интервю на Исак ГОЗЕС

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кмет на село дава по 2000 евро и дом за 40 евро на месец, ако се преместим да живеем там
Next: В момента! Пътят край Владая: Стрелба! Уцелили са го право в главата

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.