Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На Крисия ѝ писна, изля си душата: каза истината за Слави Трифонов
  • Новини

На Крисия ѝ писна, изля си душата: каза истината за Слави Трифонов

Иван Димитров Пешев юли 26, 2022
savlaviatiirf.png

Днес ви поднасяме от най-култовите интервюта, които откритието на Слави Трифонов – Крисия Тодорова е давала някога.

С удоволствие разказва за училището, „Евровизия“ и целите, които ще следва в бъдеще.

– Крисия, ти си ученичка в девети клас, на музикалната гимназия в София. Учиш поп и джаз. Помогна ли ти известността при влизането в училището?

– Не. Държах изпит по пеене и солфеж като всички останали. Напълно нормално. Известността не ме прави по-превилигирована от другите в училището. Вярно, че понякога се държат различно с мен, но това нищо не променя.

– Как върви учението?

– Супер.Справям се.

– Извън музикалните, кои предмети ти харесват?

– Обичам да рисувам. Химията, там имам пет и физиката уча, защото е нужно. Но се оправям.

– А музикалните предмети?

– Уча солфеж, история на музиката, елементарна теория, пиано. Успехът ми е добър.

Ти ли си най-добрата в класа?

– Там сме 27 души – учим класика, инструменти, поп джаз, въобще музика. Никога не съм си мислила, че аз съм най-добрата. Всеки от нас пее по собствен начин и дава всичко от себе си.

– Преди шест години стана известна за миг. Мечтала ли си за това?

– Не, стана случайно, никога не съм го мислила. Приятелки на мама и сестра ми видяха, че „Шоуто на Слави“ търси партньор на господин Андреев, те знаеха, че пея и решиха да ме пуснат на шега.

Бях напълно спокойна, защото нямах амбиции, просто трябваше да удовлетворя желанието на другите и после да се прибера вкъщи. Не смятах, че това е важно. Но когато изведнаж станах популярна, наистина се притесних . И все още е така, въпреки че свиквам .

– Известността помага ли или пречи в училището и извън него?

– И двете. Тя си има и плюсове и минуси.

– Кои са повече?

– Минусите, но един минус винаги може да стане плюс.

– Има ли завист?

– Има. Понякога се държат с мен по-различно.

– Къде се изявяваш сега?

– Имам свой репертоар, с който излизам на различните сцени, главно с благотворителни концерти за болни деца .

Пея кавъри на световните поп звезди, които харесвам. Имам и песни, писани специално за мен, главно от екипа на 7/8. А една песен композирах сама. Казва се „Витамини“. Аранжиментът е на Светлин Кръстев, а текста на Еванджелин. Това е първата, но няма да бъде последната ми авторова песен.

– Ти вече не си в екипа на Слави Трифанов. Защо?

– Защото прецених , че е време да се развивам сама. Да работя за себе си и да си направя собствен екип.

– Как се разделихте?

– Запазихме отличните си отношения.

– Искаш да продължиш сама, това е похвално. Но знаеш ли накъде?

– Надявам се до 1-2 години да не съм в България . Ще се занимавам с поп и джаз. Целта ми е да си създам собствен стил , който да е микс на това, което се слуша и това, което ми доставя удоволствие.

Знам какво искам и ще продължа в Англия и Америка. Там е най-доброто място за бъдещето ми развитие. Това съм решила, следвам пътя си, но със сигурност няма да забравя родината и ще продължавам да правя български песни.

– Какво си спомняш от участиего си в „Евровизия“ в Малта. Тогава беше само на 10 и се класира на второ място?

– Бях много болна, на антибиотици. Това много ме притесняваше. Исках да дам всичко от себе си, но се чувствах много зле. В 8 сутринта, когато трябваше да тръгна за летището, температурата ми бе 39 градуса. Извикахме лекар и се наложи той да тръгне с нас за Малта.

– Какво се случи там? Как успя да се възстановиш?

– Другите участници даваха интрвюта, а аз не можех да говоря, не можех и да репетирам. Мълчах, за да съхраня гласа си. Накрая взех лекарства и излязох. Пях с огромно желание.

– Идеята за песента „Детска планета“ е твоя?

– Да. Исках тя да носи духа на детството. Най-красивото време в живота на човека.

– Но твоето детство още не е минало?

– Ами, мина. На моменти се чувствам дете, друг път на повече от 15, но в крайна сметка ще ми се да си остана дете.

– Имаше ли вероятност да се разминеш с музиката?

– Възможно беше, защото аз от 3-годишна танцувах. Мислех да продължа с класически балет, в същото време пеех. Нещата бяха на везна. Трябваше да решавам и избрах пеенето. Сега комбинирам и двете. Музиката и балета са единствените неща, с които съм мислила да се занимавам.

Интервю на Исак ГОЗЕС

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кмет на село дава по 2000 евро и дом за 40 евро на месец, ако се преместим да живеем там
Next: В момента! Пътят край Владая: Стрелба! Уцелили са го право в главата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.