Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нещата, които трябва да изхвърлите през февруари, за да привлечете късмета вкъщи
  • Новини

Нещата, които трябва да изхвърлите през февруари, за да привлечете късмета вкъщи

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
dfgbdfbkfdkbfbf.png

Февруари е време на промяна и обновление. Според езотеричните вярвания и народната мъдрост, освобождаването от определени вещи през този месец помага за пречистване на енергията у дома, привличане на положителни промени и късмет в живота.

Ето няколко неща, които според езотеризма трябва да изхвърлите от дома си през този период. Списъкът с тях включва стари и счупени вещи, стари и неизползвани дрехи, пластмасови контейнери и опаковки, стари книги и документи, ненужни подаръци.

Стари и счупени вещи

Отървете се от стари и счупени вещи, които отдавна не са използвани по предназначение. Според суеверията това ще създаде пространство за нови възможности и ще привлече положителна енергия. Разчистването на дома от старите и неизползваеми вещи помага за по-бързо привличане на късмет и благополучие. Този метод е препоръчван от езотерици.

Неизползвани дрехи

Февруари е време за основно разчистване на гардероба. Изхвърлете старите и неизползвани вещи, освобождавайки място за нова енергия. Според популярната мъдрост подреденият гардероб насърчава лекотата и свободата в живота. И обратно, хаосът в гардероба привлича лош късме и неблагоприятни събития.

Пластмасови контейнери и опаковки

Пластмасовите контейнери и опаковки са нещо, което много домакини събират в дома си. Но те създават безпорядък. През февруари се отървете от излишните пластмасови предмети, освобождавайки място за свежа енергия и нови възможности. Например, какъв е смисълът да трупате голям брой торби в дома си?

Стари книги и документи

Актуализирането на рафта ви с книги и премахването на остарелите документи е чудесен начин да поканите нови идеи и знания в живота си. Според народната мъдрост това създава благоприятна среда за растеж и развитие. Трябва също така да се отървете от всички стари касови бележки и подобни артикули, които не трябва да съхранявате.

Ненужни подаръци

Ако имате подаръци, които не ви носят радост или не намират своето място в дома ви, февруари е чудесен момент да се избавите от тях. Според суеверията, освобождаването от безполезни неща води до появата на нови, по-ценни подаръци. Премахвайки безполезните и неизползваеми вещи от дома си, освобождавате място за нова енергия и нови идеи, пише actualno.com.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откога слушам колежките да си шушукат за тази Египетска торта. Най-сетне взех рецептата-Не може да се опише с думи!
Next: 111 години след потъването: Изследователи се натъкнаха на забележителна находка сред останките на Титаник

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.