Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нещата, които трябва да изхвърлите през февруари, за да привлечете късмета вкъщи
  • Новини

Нещата, които трябва да изхвърлите през февруари, за да привлечете късмета вкъщи

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
dfgbdfbkfdkbfbf.png

Февруари е време на промяна и обновление. Според езотеричните вярвания и народната мъдрост, освобождаването от определени вещи през този месец помага за пречистване на енергията у дома, привличане на положителни промени и късмет в живота.

Ето няколко неща, които според езотеризма трябва да изхвърлите от дома си през този период. Списъкът с тях включва стари и счупени вещи, стари и неизползвани дрехи, пластмасови контейнери и опаковки, стари книги и документи, ненужни подаръци.

Стари и счупени вещи

Отървете се от стари и счупени вещи, които отдавна не са използвани по предназначение. Според суеверията това ще създаде пространство за нови възможности и ще привлече положителна енергия. Разчистването на дома от старите и неизползваеми вещи помага за по-бързо привличане на късмет и благополучие. Този метод е препоръчван от езотерици.

Неизползвани дрехи

Февруари е време за основно разчистване на гардероба. Изхвърлете старите и неизползвани вещи, освобождавайки място за нова енергия. Според популярната мъдрост подреденият гардероб насърчава лекотата и свободата в живота. И обратно, хаосът в гардероба привлича лош късме и неблагоприятни събития.

Пластмасови контейнери и опаковки

Пластмасовите контейнери и опаковки са нещо, което много домакини събират в дома си. Но те създават безпорядък. През февруари се отървете от излишните пластмасови предмети, освобождавайки място за свежа енергия и нови възможности. Например, какъв е смисълът да трупате голям брой торби в дома си?

Стари книги и документи

Актуализирането на рафта ви с книги и премахването на остарелите документи е чудесен начин да поканите нови идеи и знания в живота си. Според народната мъдрост това създава благоприятна среда за растеж и развитие. Трябва също така да се отървете от всички стари касови бележки и подобни артикули, които не трябва да съхранявате.

Ненужни подаръци

Ако имате подаръци, които не ви носят радост или не намират своето място в дома ви, февруари е чудесен момент да се избавите от тях. Според суеверията, освобождаването от безполезни неща води до появата на нови, по-ценни подаръци. Премахвайки безполезните и неизползваеми вещи от дома си, освобождавате място за нова енергия и нови идеи, пише actualno.com.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откога слушам колежките да си шушукат за тази Египетска торта. Най-сетне взех рецептата-Не може да се опише с думи!
Next: 111 години след потъването: Изследователи се натъкнаха на забележителна находка сред останките на Титаник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.