Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никога няма да забравя този ден, видях го с едното око, Стоичков разплака България
  • Новини

Никога няма да забравя този ден, видях го с едното око, Стоичков разплака България

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
sewtegfdgfhfgh.png

Този ден през 1997 година е историческия футбол.

България побеждава Русия с гол на легендарния защитник Трифон Иванов.

Това класира България на Световното първенство във Франция и изхвърля Русия.

Руснаците обвиняват чешкия рефер, че е помогнал на България като не им е дал 3 дузпи. Това, разбира се, не отговаря на истината.

„Освободихме Русия от Световното“, казва цветисто Христо Стоичков в едно интервю, което предизвиква критики в Русия.

Днес Христо Стоичков няколко дни след Мача на надеждата на Стилиян Петров, се сети отново за този ден.

Преди дни Стоичков говори за Хубчев и каза, че именно неговата защита е била причината за успехите в САЩ 94.

 

Така Камата показа, че никога не е искал славата само за себе си.

Сега отдаде заслуженото и на Трифон Иванов за класирането във Франция.

Той написа много силен пост във Фейсбук:

„Изминаха 26 години! Толкова отдавна беше, но аз никога няма да забравя този ден!

Няма да забравя как с едно око видях Туньо в наказателното поле.

Ех, Трифоне, какъв гол само вкара на руснаците!

Как се радвахме тогава!

Никой от нас не вярваше, че в този ден ще е последното ни до днес класиране на световно първенство! Почивай в мир, приятелю!

И знай – ти класира България на последния ни мондиал!“

Изсипаха се коментари:

„Бях на стадиона. Легендарен пас, легендарен гол, легендарни футболисти! Вечна ти памет, Туньо и почивай в мир! Бъди здрав, H8S Hristo Stoitchkov ! Не толкова отдавна гледахме легенди. А сега…“

„Бях на този мач! Много „закучен“,опасни контри на руснаците- Канчелскис бе труден за опазване и създаде немалко проблеми на нашите защитници, чехът им спря няколко опасни атаки…и най-накрая Трифон взриви стадиона след фамозния пас от теб Ицо! Благодаря ви момчета-донесохте с изпълненията си по терените на света едни от най-щастливите моменти в живота ми!“

„Бях на този мач !
Велик Трифон!
После беше манифестация
до НДК !“

„Гениално талантливи футболисти !И истински хора! Тъжно ,че Трифон Иванов си отиде рано от този свят! Спортните приятелства са вечни! Респект!“

„Двамата мой любими футболисти …. Ицо и Трифон
Трифоне никога няма да бъдеш забравен!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьорите в София в шок, чудят се с колко километра да карат по този булевард
Next: Минималната заплата се вдига, но синдикатите искат още

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.