Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Опашката на смъртта в ИСУЛ, хора плачат в ужас
  • Без категория

Опашката на смъртта в ИСУЛ, хора плачат в ужас

Иван Димитров Пешев януари 2, 2024
sdvsdfgsdfgfdhfgh

УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е една от най-известните столични болници, която разполага и със спешен кабинет, в който може да отиде всеки гражданин при нужда, дори и по празниците.

Софиянец се свърза с Агенция БЛИЦ и разказа пред какъв кошмар обаче е бил изправен, когато е опитал да потърси помощ в последния работен ден за 2023 година.

Човекът е получил инсулт преди няколко месеца, а в петък (бел. ред. 29 декември) е усетил изтръпване в левия крак, лявата ръка и лявата страна на лицето.

„Близките ми решиха, че няма време да губене. Вместо да викаме линейка, защото често се чака дълго време, докато тя успее да стигне до адреса, директно се качихме на семейния автомобил и за няма и 5 минути вече бяхме в ИСУЛ. Пред спешния кабинет имаше само един мъж, с когото бе и придружителят му. Дъщеря ми отиде на регистратура, занесе личната ми карта и обясни какъв е случаят. От там ни помолиха да изчакаме“, подема разказът си читателят ни.

„Минутите обаче минаваха, спешното започна да се позапълва с хора, но мен така и не ме повикаха. След близо 40 минути чакане вече не знаех на кой свят съм буквално. Дъщеря ми попита какво се случва и защо толкова се бавят докторите, имат ли спешен случай, но служителката на регистратура отвърна само „сигналът за вас е подаден““, добавя той.

По думите му обаче в това време от „Спешното отделение“ е излязъл млад доктор, който извадил телефона си и се заоглеждал. Забелязал червенокоса дама, от чието устройство се разнесла мелодия и набързо й казал да влиза, а ако не е минала през регистратура, да го направи.

„Жената беше много по-добре от мен и други чакащи, но видимо бе позната на доктора, който придружавайки я към спешното започна да я разпитва какви точно са оплакванията й“, споделя читателят на БЛИЦ, който казва, че така доста хора са предредили опашката.

„Човекът преди мен дори призна, че хора със симптоми като неговите, вече са го изпреварили със същата „връзкарска процедура“ преди да дойдем в болницата“, казва мъжът.

„В отделението имаше възрастна жена, беше на предела на силите си, видимо й бе много зле, свличаше се от стола, а внукът й, седящ до нея, бе с насълзени очи, защото никой не й обръщаше внимание“, споделя още той.

„Дъщеря ми отново отиде на регистратура и помоли жената да й каже какво се случва и дали докторите имат много работа. Тя помоли да й кажат дали ще могат да ме приемат, защото се притеснява, че симптомите отговарят на вече прекарания от мен инсулт и бързата и навременна реакция при тези ситуации е изключително важна.

Искаше да знае, ако докторите имат много работа, защото в крайна сметка всичко се случва, но, ако това е така, да тръгнем към друга болница. Служителката обаче, видимо вече изнервена, й каза, че си има работа и няма да се свърже с докторите в отделението“, спомня си мъжът.

Хората масово са започнали да недоволстват и са давали куп примери за подобно отношение и в предишни пъти, когато са посещавали отделението.

„Отказахме се, дъщеря ми просто побесня. Качи ме в колата и отидохме към „Софиямед“. Там в коридора на „Спешното отделение“ имаше служител, който питаше всеки пристигащ какви са симптомите му и какъв е поводът за посещение. Именно тя приоритеризираше случаите и разпределяше пациентите. Моментално ме приеха и ме прегледаха. Отношението бе различно, хората бяха мили, вежливи, усмихнати и ми помогнаха“, разказва човекът.

От Агенция БЛИЦ ще потърсим болница ИСУЛ за становище по казуса още в първия работен ден на 2024-а година и се ангажираме да го предоставим на читателите си.

Continue Reading

Previous: Урок по история: Знаете ли кой е дясната ръка на Гоце Делчев
Next: България потъна в траур: Почина Стоян Георгиев-Тяната

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.