Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Остават 2 седмици до финала на Ергенът. Искам да излезна с името си и да кажа истината за Евгени Генчев
  • Новини

Остават 2 седмици до финала на Ергенът. Искам да излезна с името си и да кажа истината за Евгени Генчев

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
egegasidaskdasodisadk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бившата стюардеса Виктория Илиева напусна завинаги най-романтичната телевизионна надпревара „Ергенът“, след като не получи роза от Евгени на крачка от големия финал.

„Може да не съм аз твоят човек, но някъде там навън някой много ще те обича, защото ти си великолепна жена! Благодаря ти, че беше тук!“, бяха думите на пианиста на сбогуване с йога инструкторката.

„И аз ти благодаря за всеки момент заедно. Всичко, което изживях с теб тук, наистина беше много специално за мен. От цялото си сърце ти пожелавам да намериш любовта!“, пожела Виктория на пианиста преди да си тръгне от имението на любовта.

Вики не скри, че се е почувствала неразбрана от Евгени по време на разговора им непосредствено преди Церемонията, в който му разкри, че дефиницията ѝ за „влюбване“ е доста по-различна от тази на останалите претендентки в надпреварата:

„За времето ми, прекарано тук, успях да се влюбя в Евгени, но не смятам, че тук е мястото да се разкривам по този начин. Не искам и не мога да бъда като останалите момичета тук, които се хвалят с чувствата си към Евгени и ги споделят на всички.

Това, което изпитвам към него, искам да бъде само между нас двамата. Може би по време на нашия разговор днес останах неразбрана или по-скоро не успях да изразя това, което чувствам. По свой начин казах на Евгени, че съм влюбена в него, но той не ме разбра“.

Тази седмица полуфиналистките в „Ергенът“ отново се включиха в забавни групови предизвикателства, с които Евгени успя да тества както уменията, така и принципите им. В сряда вечер дамите трябваше да отговарят на познавателни и провокативни въпроси, касаещи живота на пианиста извън формата, а победата извоюва студентката по право Микаела, която спечели романтично уединение с „ергена“ из най-красивите бодрумски кътчета.

Тя, от своя страна, използва момента, за да му разкрие за каузата си да помага на хора, жертви на тормоз – нещо, с което и тя се е сблъскала в детството си. Евгени възнагради смелостта на Мика да се разкрие пред него с повече от романтичен жест, с който ѝ даде увереност, че има защо да е на този етап в любовната надпревара.

Зрителите станаха свидетели и на напрежение между пианиста и защитничката на животни Валерия, която той успя да жегне по най-болната ѝ тема, след като организира състезание по приготвяне на най-вкусната домашна баница.

За направата ѝ момичетата трябваше да добият необходимите продукти от първа ръка, но Валерия категорично отказва да издои коза, твърдо отстоявайки принципите си, че никога няма да си позволи да причини страдание на което и да е животно. В крайна сметка, Евгени определи за най-вкусна баницата на Елена, чиито усилия възнагради с индивидуално усамотение, изпълнено с романтика и споделени моменти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайният син на Христо Стоичков – Камата, за който малцина знаят
Next: Евтим Милошев излезе и призна цялата истина за Нончо Воденичаров в Сървайвър

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.