Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си спасителят на Людмила Живкова
  • Новини

Отиде си спасителят на Людмила Живкова

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
sdfhlkdkghkfdhkfdhgf.png

Навършиха се 50 години от зловещата катастрофа, в която Людмила Живкова се разминава на косъм от сигурна смърт.

 

Дъщерята на Тодор Живков оживява в жестокия инцидент, случил се през ноември 1973 г., единствено и само благодарение на намесата на своя шофьор Симо Тодоров. Близки на спасителя на червената принцеса съобщиха тъжната вест, че той се е споминал на достолепна възраст, но до последните си дни пазел спомена.

 

Неговата племенница Мария разкрива, че заради смелостта му и жертвоготовността му Людмила не загива на мястото на инцидента.

 

„Вуйчо бил първо шофьор на д-р Мара Малеева, майката на Людмила. От 1968 г. е работил за нея. След това става шофьор на Людмила. Самата катастрофа се е случила на Околовръстното шосе в посока към летището, където Людмила е изпращала баща си, заминавал на посещение в Полша. По време на изпреварване ги блъска москвич. Инстинктивно, в последния момент преди удара, вуйчо с дясната си ръка попречил да изхвръкне потрошеното тяло на Людмила от стъклото.

 

Тя се ударила в него, но в силата на удара е можела да мине пред колата и тогава я чакала сигурна смърт“, разказва Мария. Въпреки силните болки и на двамата Симо Тодоров натоварва в ТИР Живкова и моли водача да ги откара в „Пирогов“. За инцидента съпругът ѝ Иван Славков приживе казва: „Като я видях в „Пирогов“, едва я познах. Беше смляна като кайма. Ужас! Ударила се беше в предното стъкло на колата и имаше силно мозъчно сътресение“.

 

„За катастрофата се изписаха и изрекоха много измислици – че били наети убийци, че всичко било нагласено. Глупости, това е истината, казана от вуйчо“, споделя още Мария Тодорова.

Катастрофата, която преживява Людмила Живкова на 12 ноември 1973 г., преобръща живота ѝ. Дъщерята на бившия Първи оцелява по чудо. В болницата тя изпада в кома, която продължава повече от месец. Специалистите обясняват, че Живкова има увредени мозъчни клетки с последствие аневризъм.

 

Поставят ѝ пластина на черепната кутия и ѝ правят повече от десет пластични операции във Франция. Година по-късно червената принцеса залита по източния мистицизъм и окултизма. Тя си отива неочаквано на 21 юли 1981-ва само на 39 години, а кончината ѝ е обвита в мистерия и до днес

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лора Крумова потопи Асен Василев с този въпрос, последва нещо невиждано
Next: 15 тревожни знака, че сърцето се задъхва – обърнете им внимание, особено ако сте над 60

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.