Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пророчество: Българите имат вселенска мисия, страната ни ще стане оазис
  • Новини

Пророчество: Българите имат вселенска мисия, страната ни ще стане оазис

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
sdfvdfsvfdhdfhfhfdhgfhgf.png

 „Светът става все по-материален. В близко бъдеще България ще остане островът на висшата духовност, нацията ви има вселенска мисия. Доскоро Тибет беше центърът, но скоро всички ще разберат, че знанието е тук, във вашата земя“, каза пред „Стандарт“ Ананда Роши.

Неслучайно хърватката, която е ментор и лечител, от две години живее в България – между София и морето. Най-често ще я видите в бяло. Очите, лицето, физическото й присъствие излъчват омиротворение. От десетилетия Ананда Роши въздейства с енергията, която почиства и лекува аурата – умее го от дете, а тогава, в началото си мисли, че всички го могат.

 

„Има различни техники, но специално за вашите читатели ще разкрия най-достъпната, чрез която ще открият насладата на спокойствието. Винаги помнете, че светлината дава здраве и щастие, че чрез нея можем да стигнем до най-важното: срещата със себе си.

Всеки ден по няколко минути гледайте към слънцето

Дори, когато не го виждате, то е там, зад облаците. Защото тялото е електромагнитен механизъм и има нужда да се зарежда. Тъкмо на това уча хората – как да осъзнаят и овладеят седемте ключа към светлината, като между тях са и тези, които премахват родови проклятия и приключват кармични отношения. С тези седем ключа отключваме енергията на вселената.

Тя ни дава физическата сила и градивните емоции. Всеки може да се свързва с божествената енергия, но трябва да разбере как точно се прави. Не е толкова сложно, за разлика от йогата.

Всичко започва от правилната поза на тялото: седнете с изправен гръбнак, сложете ръце на коленете и се концентрирайте. После, когато се научите да усещате вибрациите, ще се убедите, че всяка от тях има свой звук и свой цвят. Именно те зареждат.

Болестите са резултат на недостиг от енергия – в тялото, в ума, в сърцето. Равновесието между енергиите отвежда към спасението. Всяка негативна емоция се материализира във физическото ни тяло – и това е особено опасно, ако не умеем да се освободим от мрачните мисли“.

Според Ананда Роши контролът върху чувствата е достъпен, но трябва работа

за да се предпазим от пробив в психиката. „Вие, българите, сте благословени да приемате светлината по-лесно в сравнение с много други народи.

Създателят го е заложил в общата ви ДНК – виждам го дори у хората, с които се разминавам по улиците. Пътувала съм из целия свят, но тук, още от богомилите, българите познават истината на Бога, неговата любов и свобода.“, коментира Ананда Роши.

Във времето тя учи в Индия, Бали, Перу, Египет където познанието за вселената също е много древно. Казва, че в Индия на всеки сто метра можете да срещнете светец – в тяхната философия няма място за култ към материалното.

Пак там жена води детето си при Ананда, за да го благослови. „Беше видяла аурата ми  – при тях това се смята за нещо нормално“. Особено въздействаща е атмосферата във Варанаси – най-стария град на света, с 2000 храмове.

В Германия Ананда се посвещава на тънкостите в медитацията. Няма да забрави как един ден минава край някакво скеле и вижда строителен работник, който закусва със сандвич. „От този човек струеше  светлина със сила, която рядко се долавя – въпреки не особено здравословното му меню. Осъзнах, че той вероятно е щастливец, живеещ в мир със себе си. Пътят не е само в аскетизма“, твърди дамата.

В Бали среща учител, който лекува с билки. В Перу учи как кристалите и водата чистят аурата, вижда  как шаман използва въздуха, огъня и метала, как започва да пее и от земята избликва вода.

„Много е важно да се чисти атмосферата – след болест, смърт, скандал. За да се освободи пространство за светлината, иначе – депресия. Започнете с молитва – но да я изпеете, тогава вибрациите й веднага коригират. Запалете свещ, прикадете с тамян.

Сложете сол на кристали в центъра на жилището ви

След 24 часа я изхвърлете, но вън от дома.

Напишете върху лист хартия „Мир, здраве, любов, спокойствие“, поставете върху него чаша с вода, която ще приеме информацията, и я изпийте. Може да оставите чаша вода на прозореца, за да се зареди със слънцето. На пълнолуние – също. Водата, заредена от луната, чисти неврозите.

В традициите на България има много от тези неща“, не се колебае Ананда, която е маестра в биоенерготерапията.

За нея Рупите са свято място. „Светли  души – Ванга, Петър Дънов, Вера Кочовска, преподобна Стойна пазят България.

Те са изключително силни. Затова в бъдещето много хора ще искат да живеят на вашата земя“, не се колебае  дамата от Загреб. Преди години тя е мениджър в корабна компания.

Баща й е капитан, но в семейния бизнес й е тясно. „Обичам да помагам на хората, носи ми радост. Всеки трябва да работи това, което му осигурява щастие“, искрена е Ананда. И е категорична, че във всяко битие водеща е свободната воля.

„Зодията оказва влияние, но само до някъде. Всеки сам избира и определя, но е много трудно.

Кармата е рамка, която се преодолява с огромни усилия

Много по-лесно е да кажеш „Така е било писано“. Точно на това уча хората – как да прекрачат границите. Най-същественото е да се свържеш с душата си, а тя е вечна. Успееш ли, директно общуваш с висшия интелект.

Устроени сме да бъдем съвършени. За всяка болест има лек, трябва да открием причината“. Ето това преподава в своите „работилници“ Ананда Роши. И още нещо.

„Дами, никога не си казвайте „Аз съм дебела“, „Аз съм грозна“, „Аз съм глупава“. Сменете вътрешния монолог: „Аз съм здрава“, „Аз съм стройна“, „Аз съм красива“, „Аз съм умна и успешна“. Само пет минути на ден.

Но на глас. Трябва упорство. Изглежда, че е лесно, но не е. Просто препрограмирайте мисловните си модели. Човек няма по-голям неприятел от самия себе си.

А всяка жена е склонна да се обвинява, да се приема негативно – за разлика от повечето мъже“, категорична е Ананда Роши, която сваля блокадата на енергийните канали. И ни призовава да не забравяме, че когато те са затлачени от негативизъм, оставаме в плен на тъмнината.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за пенсионерите: Ето каква е промяната от 1 януари 2024 г.
Next: Тълковен речник: Знаете ли що е анклав?

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.