Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен обрат за убийството на полицай Бъчваров! На българска територия откриха
  • Новини

Пълен обрат за убийството на полицай Бъчваров! На българска територия откриха

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
boraurasobasboas.jpg

Кадър ФБ

От българската страна на границата, където беше застрелян граничния полицай Петър Бъчваров, разследващите са намерили няколко гилзи. Това съобщи БНТ, позовавайки се на свои източници.

Досега вътрешният министър Демерджиев твърдеше, че е стреляно от турска територия.

От гилзите по предварителни данни се предполага, че е стреляно с ловна пушка, но след експертиза ще се разбере точно какво оръжие е използвано.

Не изпускай тези оферти:

Полицаят на границата край Елхово е бил убит с изстрел в главата: първият от общо 10-15 произведени изстрели от турска територия. Това заяви по-рано днес служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев пред журналисти. “Знаем, че е стреляно от турска територия“, увери той.

Припомняме, че при престрелка в района на село Голям Дервент снощи загина граничният полицай Петър Бъчваров. Той бил наряд заедно с военнослужещ, който успял да се прикрие и е невредим.

Около 20.35 ч. в понеделник вечерта неизвестен стреля по наряд на „Гранична полиция“ и военнослужещ, който охранява границата в района на село Голям Дервент. На метри от селото е граничната бразда, където се е случил инцидента.

Сигнал за него е подаден снощи, когато неустановено лице стреля по съвместен наряд на „Гранична полиция“ и военнослужещ, които изпълняват служебните си задължения по охрана на границата. След стрелбата граничният полицай е прострелян и загива на място, а военнослужещият успява да се оттегли от мястото. Натам са насочени и други екипи, които охраняват границата.

По непотвърдена информация става дума за престрелка с мигранти или трафиканти. Извършителите са избягали.

По-рано тази сутрин министърът на отбраната Димитър Стоянов коментира, че има информация, че военнослужещият не се е оттеглил, а е взел необходимата позиция като се е прикрил, но това подлежи на проверка. „Прекалено рано е да коментираме каквато и да е хипотеза. Бил е застрашен животът му след като е бил патрулна двойка с граничния полицай“, заяви Стоянов.

Трагедията търпи бързо развитие. Отличната ни комуникация с турските ни колеги дава резултат. Преди 10 минути колегите от турската прокуратура съобщиха, че са задържани двама души.

Това каза пред bTV заместник-гласният прокурор Борислав Сарафов по повод разследването на убийството на български граничар край Елхово.

Задържани са двама души – един извършител и един помагач. Те не са турски граждани, според първоначалната информация.

„След разпита най-вероятно ще командироваме екип от следователи да се запознаят с материалите и доказателствата“, каза Сарафов.

„Ще поискаме екстрадицията на тези две лица“, увери той.

„Те трябва да получат присъдата си в България. Установява се какви са. В непрекъсната комуникация сме с турската прокуратура“, добави заместник главният прокурор.

Новината потвърди и посланикът на Турция у нас. От МВР също съобщиха за bTV че турският посланик е информирал вътрешния министър за арестуван заподозрян за стрелбата на границата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената, която дръзна да се опълчи на прокурорското синче от Перник, със смразяващи подробности за него
Next: Хванаха го! Задържан е убиецът на сержант Петър Бъчваров

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.