Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен обрат за убийството на полицай Бъчваров! На българска територия откриха
  • Новини

Пълен обрат за убийството на полицай Бъчваров! На българска територия откриха

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
boraurasobasboas.jpg

Кадър ФБ

От българската страна на границата, където беше застрелян граничния полицай Петър Бъчваров, разследващите са намерили няколко гилзи. Това съобщи БНТ, позовавайки се на свои източници.

Досега вътрешният министър Демерджиев твърдеше, че е стреляно от турска територия.

От гилзите по предварителни данни се предполага, че е стреляно с ловна пушка, но след експертиза ще се разбере точно какво оръжие е използвано.

Не изпускай тези оферти:

Полицаят на границата край Елхово е бил убит с изстрел в главата: първият от общо 10-15 произведени изстрели от турска територия. Това заяви по-рано днес служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев пред журналисти. “Знаем, че е стреляно от турска територия“, увери той.

Припомняме, че при престрелка в района на село Голям Дервент снощи загина граничният полицай Петър Бъчваров. Той бил наряд заедно с военнослужещ, който успял да се прикрие и е невредим.

Около 20.35 ч. в понеделник вечерта неизвестен стреля по наряд на „Гранична полиция“ и военнослужещ, който охранява границата в района на село Голям Дервент. На метри от селото е граничната бразда, където се е случил инцидента.

Сигнал за него е подаден снощи, когато неустановено лице стреля по съвместен наряд на „Гранична полиция“ и военнослужещ, които изпълняват служебните си задължения по охрана на границата. След стрелбата граничният полицай е прострелян и загива на място, а военнослужещият успява да се оттегли от мястото. Натам са насочени и други екипи, които охраняват границата.

По непотвърдена информация става дума за престрелка с мигранти или трафиканти. Извършителите са избягали.

По-рано тази сутрин министърът на отбраната Димитър Стоянов коментира, че има информация, че военнослужещият не се е оттеглил, а е взел необходимата позиция като се е прикрил, но това подлежи на проверка. „Прекалено рано е да коментираме каквато и да е хипотеза. Бил е застрашен животът му след като е бил патрулна двойка с граничния полицай“, заяви Стоянов.

Трагедията търпи бързо развитие. Отличната ни комуникация с турските ни колеги дава резултат. Преди 10 минути колегите от турската прокуратура съобщиха, че са задържани двама души.

Това каза пред bTV заместник-гласният прокурор Борислав Сарафов по повод разследването на убийството на български граничар край Елхово.

Задържани са двама души – един извършител и един помагач. Те не са турски граждани, според първоначалната информация.

„След разпита най-вероятно ще командироваме екип от следователи да се запознаят с материалите и доказателствата“, каза Сарафов.

„Ще поискаме екстрадицията на тези две лица“, увери той.

„Те трябва да получат присъдата си в България. Установява се какви са. В непрекъсната комуникация сме с турската прокуратура“, добави заместник главният прокурор.

Новината потвърди и посланикът на Турция у нас. От МВР също съобщиха за bTV че турският посланик е информирал вътрешния министър за арестуван заподозрян за стрелбата на границата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената, която дръзна да се опълчи на прокурорското синче от Перник, със смразяващи подробности за него
Next: Хванаха го! Задържан е убиецът на сержант Петър Бъчваров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.