Първата жена шеф на РПУ: Изпълнителната власт в момента няма интерес от силна полиция

България се тресе от протести срещу домашното насилие, след като ученичка бе нарязана с макетно ножче. Притиснати, политиците набързо скалъпиха закон, който раздели обществото на „за“ и „против“. Какво мисли за ставащото в държавата и МВР една полицайка, която е първата жена шеф на районно управление?

– Госпожо Николова, преди дни депутатите приеха закон срещу домашното насилие, въвеждайки термина интимна връзка. Трябваше ли такъв закон?
– За мен това не е смешно, а е жалко. Защо трябва да спиш с някого, за да те накажат за насилие? Това е вопиюща неграмотност – правна и всякаква. И какво като увеличиха наказанията? Мисля си, че трябва да има превантивни мерки, да се работи по превенция на домашното насилие. Вече постфактум, както и да го накажеш, то злото е сторено. С наказателни мерки нищо не се постига, мисля, че мерките трябва да са социални. Това извънредно заседание беше повече от цирк, колко човек трябва да елементарен, за да им се върже на „загрижеността“.

– Преди дни влязоха в сила и промени в НК, според които ще се отнемат автомобилите на дрогирани и пияни шофьори. Това ще спре ли войната на пътя и няма ли да увеличи корупцията?
– Аз съм категорично „за“ този закон, защото нищо не е в състояние да спре безумците на пътя. На българина, ако не му бръкнеш в джоба, няма оправия. А що се отнася до корупцията в полицията, то нищо не може да я ограничи, винаги се намира вратичка. Новият закон няма да я увеличи, тя е достатъчно голяма, но трябва да бъдем безкомпромисни към служителите. Мисля, че и с полицаите трябва да се работи и да се направи кадрови подбор. В Академията на МВР години вече влизат курсанти само по документи, без да се явяват на изпити. Те са неграмотни, а не държат изпити, за да влязат. Това министерство е прогнило в основите си, кадровият подбор е безумен.

– Сега полицията различна ли е от времето, в което бяхте началник на Шесто районно?
– Аз имам чувството, че всички сега ги е обхванала една параноя, всеки се пази и каквото и да повдигнеш като въпрос, отговорът е – не зная, не мога, не съм видял, не съм чул. Докато тогава споделяхме и добрите, и лошите неща и изключително много си помагахме. Фактът, че 90% от хората, на които съм била началник и до днес не забравят рождения ми ден, което много ме радва. Но на ръководството на СДВР и на министерството им изглеждаше малко екзотично жена-началник на районно и като че бяха склонни да ми дават шансове. Аз съм облагодетелствана, може би, от това, че бях първата жена – началник на районно управление и към мене винаги са били толерантни и ръководството, и колегите ми, не е имало никога проблеми. Не ми се е налагало да се боря с нещо, за да докажа ставам ли или не ставам. Аз много се стараех не само заради себе си, но и заради другите жени, защото ако си инспектор в Детска педагогическа стая в края на кариерата си ставаш много добър, но нищо повече. Нямаш този растеж в кариерата. Тогава се преборихме да може инспекторите да растат в кариерата, това да се отрази на заплатата, да бъдат морално удовлетворени.

– Постоянните чистки в МВР помагат или пречат на работата?
– Това е безумие. Аз сега като вляза в районното познавам 5-6 човека – домакинът, чистачката, деловодителката. От оперативния състав почти никого не познавам, а би трябвало тези хора вече да са на ръководни постове, защото имат достатъчно опит, знания, стаж. Кадровата политика на министерството сега наистина е безумна, защото част от този ръководен състав сега, са започвали кариерата си, когато аз съм работила. Знам с каква нагласа са, знам какви са им възможностите, знам защо са там. За две години и половина не можеш да станеш директор на ОДМВР, защото си много кадърен. Просто са послушни. Когато срещна някой стар колега, вика – тупам топката още 1 година и се пенсионирам. И са прави да тупат топката, защото след тези години, минали в полицията, след това напрежение и отговорности, не си заслужава просто за една година да си изядеш хляба. Това сега е много лесно да стане, достатъчно е това да не си симпатичен на този срещу тебе.

– Това защо се прави – съзнателно или от незнание и некадърност?
– Не знам, аз си мисля, че в момента изпълнителната власт няма интерес да има силна полиция. Навремето когато бях инспектор в Детска педагогическа стая и правехме проверки по дискотеки, по сборища, бяхме екип, в който беше прокурор със специална подготовка за работа с непълнолетни, идваха с нас следователи, после дознатели, за да може всичко, което се прави на терен, да бъде законосъобразно, да бъде сигурно, че няма да бъдат нарушени правата нито на децата, нито на собствениците на заведения, че няма да има незаконни действия. Аз нямам друго обяснение за това, което сега се случва между полицията, прокуратурата, съда. Просто не е допустимо. Вярно, има разделение на властите, но те са от едната страна на бариерата, те са хората на закона и това което се случва между тях, е недопустимо. Мисля си, че просто държавата няма интерес да има силна полиция. Още по-страшно би било да кажем, че използват полицията, за да си уредим приятели и роднини на държавна работа.

– А вие как решихте да станете полицай?
– Вкъщи всички са под пагон – съпругът ми, баща ми, брат ми. Аз завърших педагогика, бях учителка около 2-3 години в провинцията и там децата бяха малко по-различни от децата, с които бях израснала и общувала – по-освободени, по-спокойно живееха. След като се върнах в София работих известно време в Социални грижи. Когато се ориентирах да започна работа в полицията не знаех за Детската педагогическа стая. Беше много интересно как на деца, които имат проблеми, точно полицията, а не училището и семейството, може да помогне. Не е било детската ми мечта да работя в полицията, но сега си мисля, че нищо друго не бих могла да работя с такова удоволствие.

– Проблемите на непълнолетните от преди години и сега много ли са различни?
– Те идват от едно и също място, първо от семейството. След това – от средата, в която се движат. Различават се дотолкова, доколкото децата сега живеят в една по-враждебна атмосфера, много негативизъм има отвсякъде. Каквото и да отвориш – вестник, телевизия, радио, първо се започват криминалните новини. Второ – родителите сега са изключително ангажирани децата да оцелеят физически, да имат пари за храна, за дрехи, работят на по 2-3 места и общуването с децата е епизодично. Те напоследък се самоотглеждат и са в двата полюса – изключително интелигентни, начетени, амбициозни и в другия край – деца, които са абсолютно без всякакви задръжки, са изключително лош пример в семейството. Сега и обществените нагласи, и семействата са доста по-различни от преди. Аз съм възмутена от неуважението, което родителите насаждат у децата към училищната институция, към учителите, към знанието. Не може един родител, даже в мое присъствие, да каже на детето си – ще купя един телевизор на учителката и ще ти пише тройка. Каква нагласа се формира у това дете, даже няма нужда от коментар.

– Полицейската работа не е ли за мъже?
– Жените се справят не по-зле от мъжете. Жените са свикнали да носят няколко дини под една мишница. Тогава ми беше много трудно, защото не съм ходила войник, нямах представа от охранителната полиция. Месеци наред четях денонощно инструкции, правилници, закони за униформените полицаи, защото тяхната работа ми беше по-непозната от оперативната.

– Как ви приеха в този мъжки колектив като началник на районно?
– Аз преди това бях инспектор в Детска педагогическа стая в Шесто районно и с 90% от тогавашния състав бях работила, тогава бяхме екипи, за разлика от сега, когато ми прави впечатление, че седят бюро срещу бюро и нищо не знаят един за друг. Ние тогава в онези кризисни моменти сме оцелявали, благодарение на това, че си помагахме. Та когато постъпих като началник на районното, мисля, че колегите се радваха. Беше ми интересно, случвало се е да влизаме в служебни спорове с колеги, с които сме работили, а в края на работния ден, ако трябваше да изпиеш една ракия, пак го правиш с колегата, с който си се скарал.

– Еднакво ли човек вижда полицията, когато е вътре в система и след това, когато вече гледа отвън?
– Докато си там, намираш оправдание за една или друга грешка – бил си застрашен и куп други причини. Но когато гледаш работата на полицията вече отвън, тя изглежда много по-различно. И се вижда страшната некомпетентност, която цари. Само послушайте как говорят по телевизията ръководни кадри на министерството. Той не познава терминологията, просто е една безсмислена говорилня. Изключително съм разочарована от това, което се случва. И не знам колко години трябва да минат, за да се стъпи на здрава основа.

– Това резултат на липсата на приемственост ли е, на скъсаната връзка между поколенията полицаи?
– Разбира се. Когато започвах работа, имаше така наречените шеф-наставници. Колкото и да си мислите, че не е нужно, че сте добре подготвени, теорията е едно, а практиката – друго. Всеки месец този шеф-наставник се отчиташе на ръководството как върви подготовката, навлизането в работата, помагаха ни да се научим как да водим беседите, как да пишем документите. Той беше вторият ти учител, вторият курс, който беше изключително полезен. Ние много близко тогава работехме с училищата. Аз сутрин след оперативката обувах едни еспадрили и обикалях училищата като луда, за да се срещна с всички. А сега районните инспектори не си познават контингента. Няма и как да стане, защото един човек отговаря за голяма територия. За сметка на това пък администрация дал Господ. Всякакви сектори, групи, които са с някакви измислени задължения, а хората, които са на терен изнемогват. Това е някакъв кошмар. Да вземе неотдавнашният случай с едно момче, което изчезна. Някой казал, че го е видял и това беше основание полицията да не го търси в събота и неделя. Какво значи това? Това е безотговорно и непрофесионални. И излизат началници на районни и на ОДМВР-та и дават такива обяснения, които на един средно интелигентен човек, който малко познава работата в системата, звучат смешно.

– Може би сега има нови начини на работа?
– Аз съм убедена, че много хора няма да са съгласни с мене и ще кажат, че живея в измислен стар свят. Но задълженията на полицията не са се променили по същество. Даже би трябвало да е по-лесно, защото хората взеха в свои ръце безопасността си – железни решетки, ролетни щори, камери и т. н., за да защитят живота, здравето и имуществото си.

– Бъркат ли се политици в работата на полицията?
– В последните години – да. Мисля, че политиката сега твърде много се намесва в работата на полицията и това u пречи да си върши работата. Сега срещам колеги и ги питам – имате ли много работа, те отговарят: „Не, ние работим по поръчка“. Ако това е отговор, не знам. Даже в районните назначенията сега са на същия принцип, на който са и в министерството.

– Кой има полза от слаба полиция?
– Не знам, може би тези, които през живота си са си мислили, че са недосегаеми, че за тях законите не важат, че гарван гарвану око не вади. Аз съм много разочарована и съм се отдръпнала от всичко това. За щастие, имам приятели, с които с удоволствие се виждам. Но който и да има интерес, става въпрос за политици, те няма да са вечно на власт. И в следващия момент, в който станат едни обикновени граждани и станат потърпевши от цялото това безумие и от цялото това безхаберие, може би тогава ще съжалят за всичко което са направили. Радвам се, че не съм част от всичко това, което се случва.

– Никаква светлина в тунела ли няма?
– Мисля, че надежда винаги трябва да има, но аз лично няма да доживея това време. Имаше един възрастен човек в началото на демокрацията, който по някакъв повод беше дошъл в полицията и му помня думите: За да се промени нещо, трябва да се срине из основи и да се изгради наново. Май наистина беше прав.

Визитка:
Наташа Николова е първата жена, ръководител на районно полицейско управление в България. Завършила е педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. Постъпва на работа в МВР като инспектор в Детска педагогическа стая. През 2003 г. тя вече е началник на сектор „Криминална полиция“ в СДВР, а през ноември същата година е произведена предсрочно в чин полковник. Малко след това оглавява столичното Шесто РПУ. Носител е на Почетния знак на МВР – трета степен.