Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха от какво месо правят колбасите и кои са единствените магазини с прясно свинско
  • Новини

Разкриха от какво месо правят колбасите и кои са единствените магазини с прясно свинско

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
sadcasdckdsfkvfdkvkfdv.png

По традиция най-консумираното у нас месо е свинското. След него българите нареждат пилешкото, рибата, телешкото и основно по празници – агнешкото месо. По-големият проблем обаче е, че преобладаваща част от най-използваните меса у нас са внос. Данни на Федерацията на месопреработвателите показват, че близо 60% от свинското и 80% от говеждото месо на пазара у нас не е родно производство. Каква е причината за това, как клиентите се ориентират в пазара между вносното и българското месо и намаляла ли е консумацията му?

Едва една трета от свинското месо в България е родно производство, това поне показва статистиката. По-голяма част от месото, което отива за колбаси, е вносно, а много малка част от българското, която може да достигне директно до потребителя и гарантирно е прясно, се намира единствено в магазините на производителите.

Малкото останали български свинеферми след африканската чума не успяват да откликнат на всички заявки на търговците.

„Около една трета от месото, което е на пазара, е продукт на български производители“, сподели Георги Палишки – мениджър продажби в свинекомплекс.

Причините – слабо подпомагане на месодайното животновъдство и липса на стимули. Така на практика прясното българско месо, което е в малки количества, отива по магазините, а за преработка и колбаси се внасят тонове замразено месо.

„Русенецът се научи да търси българско месо. Смятам, че това важи не само за Русе като регион, а за цялата страна. За тази година сме заложили 50-55 хиляди животни, което е повече от 2023 година“, обясни Палишки пред NOVA.

И докато свинефермите се възстановяват, то в другите сектори от животновъдството стопанства фалират, а стадата драстично намаляват.

„За последните пет имаме над 30 процента намаление на стадата. А за последните 30 години има хиляди проценти намаление, от 12 милиона и половина овце и кози в момента има 850 хиляди“, разкри Диян Тодоров – съпредседател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация.

Новият подход – от фермата до трапезата, у нас така и не заработил. Затова животновъдите настояват да се въведе закон за търговия с храни от земеделското производство.

„Нека да има ясно регламентирана максимална надценка по веригата, за да не става така, че производителите да продават на загуба, а потребителите да купуват на много висока цена“, призова Тодоров.

Независимо от цената, клиентите търсят българското производство и казват, че не лишават домакинствата си от месо.

„Предпочитам местните продукти на нашия пазар, а не внос, защото са пресни и по-качествени, така мисля“, споделя Теодор.

Ваня пък обясни, че купува често телешко, риба един път в седмицата, но свинското предпочита най-вече.

За предстоящите пролетни празници животновъдите отсега са наясно, че отново ще ядем вносно агнешко. „Сметката е проста, когато имате 800 хил. овце да предположим, че ще имаме 700 хил. агнета. За Великден нямаме по едно агне за всяко едно семейство в страната, а за Гергьовден със сигурност нямаме“, разкри Диян Тодоров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се мият чиниите в Германия – в началото и аз не повярвах, но е истина!
Next: Хванаха пиян шофьор. След час го спипаха с друга кола и още по-пиян

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.