Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха от какво месо правят колбасите и кои са единствените магазини с прясно свинско
  • Новини

Разкриха от какво месо правят колбасите и кои са единствените магазини с прясно свинско

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
sadcasdckdsfkvfdkvkfdv.png

По традиция най-консумираното у нас месо е свинското. След него българите нареждат пилешкото, рибата, телешкото и основно по празници – агнешкото месо. По-големият проблем обаче е, че преобладаваща част от най-използваните меса у нас са внос. Данни на Федерацията на месопреработвателите показват, че близо 60% от свинското и 80% от говеждото месо на пазара у нас не е родно производство. Каква е причината за това, как клиентите се ориентират в пазара между вносното и българското месо и намаляла ли е консумацията му?

Едва една трета от свинското месо в България е родно производство, това поне показва статистиката. По-голяма част от месото, което отива за колбаси, е вносно, а много малка част от българското, която може да достигне директно до потребителя и гарантирно е прясно, се намира единствено в магазините на производителите.

Малкото останали български свинеферми след африканската чума не успяват да откликнат на всички заявки на търговците.

„Около една трета от месото, което е на пазара, е продукт на български производители“, сподели Георги Палишки – мениджър продажби в свинекомплекс.

Причините – слабо подпомагане на месодайното животновъдство и липса на стимули. Така на практика прясното българско месо, което е в малки количества, отива по магазините, а за преработка и колбаси се внасят тонове замразено месо.

„Русенецът се научи да търси българско месо. Смятам, че това важи не само за Русе като регион, а за цялата страна. За тази година сме заложили 50-55 хиляди животни, което е повече от 2023 година“, обясни Палишки пред NOVA.

И докато свинефермите се възстановяват, то в другите сектори от животновъдството стопанства фалират, а стадата драстично намаляват.

„За последните пет имаме над 30 процента намаление на стадата. А за последните 30 години има хиляди проценти намаление, от 12 милиона и половина овце и кози в момента има 850 хиляди“, разкри Диян Тодоров – съпредседател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация.

Новият подход – от фермата до трапезата, у нас така и не заработил. Затова животновъдите настояват да се въведе закон за търговия с храни от земеделското производство.

„Нека да има ясно регламентирана максимална надценка по веригата, за да не става така, че производителите да продават на загуба, а потребителите да купуват на много висока цена“, призова Тодоров.

Независимо от цената, клиентите търсят българското производство и казват, че не лишават домакинствата си от месо.

„Предпочитам местните продукти на нашия пазар, а не внос, защото са пресни и по-качествени, така мисля“, споделя Теодор.

Ваня пък обясни, че купува често телешко, риба един път в седмицата, но свинското предпочита най-вече.

За предстоящите пролетни празници животновъдите отсега са наясно, че отново ще ядем вносно агнешко. „Сметката е проста, когато имате 800 хил. овце да предположим, че ще имаме 700 хил. агнета. За Великден нямаме по едно агне за всяко едно семейство в страната, а за Гергьовден със сигурност нямаме“, разкри Диян Тодоров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се мият чиниите в Германия – в началото и аз не повярвах, но е истина!
Next: Хванаха пиян шофьор. След час го спипаха с друга кола и още по-пиян

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.