Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ситуацията е критична! Зеленски към ЕС: Всички големи украински градове са обсадени, Кличко приглася – врагът е на подстъпите на Киев
  • Новини

Ситуацията е критична! Зеленски към ЕС: Всички големи украински градове са обсадени, Кличко приглася – врагът е на подстъпите на Киев

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
zlennskykkyy.jpg

Президентът на Украйна Володимир Зеленски току-що обяви, че всички големи градове в страната са блокирани от силите на руската армия.

„Сега всички големи градове на страната ни са блокирани“, каза Зеленски в публикувано видео съобщение до Европейския парламент.“Скъпи приятели! Киевчани! Положението е тежко за нас. Врагът е на подстъпите към столицата“, това заяви във видео обръщение в социалните мрежи кметът на Киев Виталий Кличко.
Американски вертолети бранят цяла България от днес
Нашите въоръжени сили, бойци терористи героично се борят за нашата земя. Готвим се да защитим Киев.

Изградени са укрепления на входовете на града. Монтирани са пътни блокади. Призовавам всички да запазят самообладание. Не излизайте без крайна нужда. При сигнал за тревога – стоите в скривалищата.

Критичната инфраструктура не спира да работи. Общественият транспорт работи в ограничен режим до 19:00 часа.

От 20:00 часа, напомням, вечерен час. Всички – да си стоят вкъщи или да се крият! Из града се движи само транспорт със специален пропуск от военачалника на Киев! Вечерният час продължава до 8 сутринта.

Ситуацията е критична. Врагът иска да вземе сърцето на страната ни. Но ние ще се борим и няма да се откажем от Киев!

Искам още веднъж да изкажа подкрепата си към жителите на Гостомел, Бучи, Ворзел, Ирпен, Василков – където врагът бушува и унищожава всичко, разстрелвайки мирни жители. Искам да благодаря на въоръжените сили, които геройски държат защитата, за да не пробие руската орда към Киев.

Въоръжените сили, отбраната, гражданите са готови и ще бранят столицата.

Скъпи киевчани, Украинци! Не вярвайте на дезинформацията. Не се поддавайте на паниката! С вас трябва да защитим града си, страната си и бъдещето си! Бъдещето на държавата ни ще бъде само със силни хора, само с истински патриоти! Истински бойци, които сега показват характера си!

Заедно ще се изправим! Слава на Киев! Слава на Украйна!

В същото време, президентът на Украйна Зеленски назначи генерал Никола Жернов за началник на градската военна администрация в Киев за времето на войната.

Зеленски обяви новината, по време на видеообръщение.

Той отбеляза, че всички градове са важни, „но ако защитим Киев, ще защитим държавата. „Киев е сърцето на нашата страна и то трябва да бие, и ще бие, за да победи животът“, каза президентът.

Зеленски каза, че е назначил професионален военен, който да гарантира отбраната на града, да блокира подстъпите на врага към нашата столица, така че жителите на Киев да имат всичко необходимо. Според него Жернов е бил командир на поддържащите сили.

„На високо ниво той организира инженерна подкрепа за военните операции на въоръжените сили на Украйна през 2014-2015 г. Сега той е в Съвета за национална сигурност и отбрана, държавен експерт на службата за военна сигурност“, каза Зеленски.

В същото време той подчерта, че Виталий Кличко остава кмет на Киев. „След войната ще се върнем по местата си в столицата“, каза президентът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ражда ли се българският Орбан?
Next: Стефан Янев отвори вратата за излизането ни от НАТО и ЕС

Последни публикации

  • Събудих се рязко, сякаш някой беше дръпнал завесата пред очите ми и в стаята внезапно беше влязла светлина, която не исках да виждам. Амелия стоеше над мен, пребледняла, влажна от пот, с треперещи пръсти, които стискаха нещо като папка. Погледът ѝ не беше просто уплашен. Беше обвинителен, а в същото време молещ.
  • След погребението на майка си Анна се върна в болницата, за да прибере личните ѝ вещи. Получи пакет, тежък не от дрехите, а от всичко, което вече никога нямаше да чуе от майка си. Когато се прибра, остави пакета на кухненската маса и дълго го гледа, сякаш вътре можеше да се крие отговор на въпроса защо животът ѝ се разпадна толкова внезапно.
  • Ударът не беше силен, но беше точен. Изненада, която те оставя без въздух не защото те боли, а защото не си я очаквал.
  • Аз съм Елена, майка на Лили. Най-сладкото шестгодишно момиченце, което познавам. От онези деца, които се смеят с цялото си тяло, сякаш светът е създаден само за радост, и ако някой му се сърди, това е грешка на възрастните.
  • Тишината в болницата не беше истинска.
  • Мирисът на кожа и власт сякаш залепна по небцето ми. Вратата се затвори без звук, но в ушите ми прозвуча като удар.
  • В онзи напълно обикновен ден вървях по улицата и мислех за най-обикновени неща. Какво да купя за вечеря. Как да наваксам със сметките. Как да се усмихвам пред хората, когато отвътре не ми е до усмивки.
  • В продължение на три години брат ми и аз живеехме като непознати, които споделят минало, но отказват да го признаят. Скандалът ни не беше драматичен. Нямаше крясъци, които другите да повтарят с години. Имаше по-лошо. Имаше студена точност, едно изречение, което се забива в паметта като пирон, и поглед, който казва, че всичко вече е решено.
  • Живея с майка си и понякога ми се струва, че двамата сме останали последните хора на света, които още вярват, че трудът сам по себе си е достойнство.
  • Седях на леглото в наетата стая и гледах възглавницата така, сякаш беше чуждо тяло, оставено нарочно да ме наблюдава
  • Вечерята беше от онези, които не се забравят. Не заради храната и не заради музиката, която се плъзгаше между масите като кадифе, а заради усещането, че нещо предстои.
  • Никога не съм си представяла, че на седемдесет и две години ще спя в приют, а сутринта ще ме събуди шумът на чужди стъпки и притихналото подсмърчане на жени, които се опитват да не пречат една на друга.
  • Алена току-що беше започнала работа в един от най-луксозните хотели в София, където я бяха наели като камериерка. Тя беше нова. Тиха. Внимателна. С онази естествена красота, която не се натрапва, но кара хората да се обръщат след теб, без да разбират защо.
  • Слънцето се плъзгаше по пода и правеше отломките да изглеждат като живи. Всеки лъч се закачаше в ръбовете им и се разпадаше на искри, сякаш кристалът не искаше да признае поражение.
  • Беше обикновена вечер. Лампите по улиците хвърляха меко сияние, прозорците светеха като малки квадратни слънца, а човешките стъпки отекваха с онова спокойно темпо, което кара всеки да вярва, че нощта ще мине без изненади.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Събудих се рязко, сякаш някой беше дръпнал завесата пред очите ми и в стаята внезапно беше влязла светлина, която не исках да виждам. Амелия стоеше над мен, пребледняла, влажна от пот, с треперещи пръсти, които стискаха нещо като папка. Погледът ѝ не беше просто уплашен. Беше обвинителен, а в същото време молещ.
  • След погребението на майка си Анна се върна в болницата, за да прибере личните ѝ вещи. Получи пакет, тежък не от дрехите, а от всичко, което вече никога нямаше да чуе от майка си. Когато се прибра, остави пакета на кухненската маса и дълго го гледа, сякаш вътре можеше да се крие отговор на въпроса защо животът ѝ се разпадна толкова внезапно.
  • Ударът не беше силен, но беше точен. Изненада, която те оставя без въздух не защото те боли, а защото не си я очаквал.
  • Аз съм Елена, майка на Лили. Най-сладкото шестгодишно момиченце, което познавам. От онези деца, които се смеят с цялото си тяло, сякаш светът е създаден само за радост, и ако някой му се сърди, това е грешка на възрастните.
  • Тишината в болницата не беше истинска.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.