Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ситуацията е критична! Зеленски към ЕС: Всички големи украински градове са обсадени, Кличко приглася – врагът е на подстъпите на Киев
  • Новини

Ситуацията е критична! Зеленски към ЕС: Всички големи украински градове са обсадени, Кличко приглася – врагът е на подстъпите на Киев

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
zlennskykkyy.jpg

Президентът на Украйна Володимир Зеленски току-що обяви, че всички големи градове в страната са блокирани от силите на руската армия.

„Сега всички големи градове на страната ни са блокирани“, каза Зеленски в публикувано видео съобщение до Европейския парламент.“Скъпи приятели! Киевчани! Положението е тежко за нас. Врагът е на подстъпите към столицата“, това заяви във видео обръщение в социалните мрежи кметът на Киев Виталий Кличко.
Американски вертолети бранят цяла България от днес
Нашите въоръжени сили, бойци терористи героично се борят за нашата земя. Готвим се да защитим Киев.

Изградени са укрепления на входовете на града. Монтирани са пътни блокади. Призовавам всички да запазят самообладание. Не излизайте без крайна нужда. При сигнал за тревога – стоите в скривалищата.

Критичната инфраструктура не спира да работи. Общественият транспорт работи в ограничен режим до 19:00 часа.

От 20:00 часа, напомням, вечерен час. Всички – да си стоят вкъщи или да се крият! Из града се движи само транспорт със специален пропуск от военачалника на Киев! Вечерният час продължава до 8 сутринта.

Ситуацията е критична. Врагът иска да вземе сърцето на страната ни. Но ние ще се борим и няма да се откажем от Киев!

Искам още веднъж да изкажа подкрепата си към жителите на Гостомел, Бучи, Ворзел, Ирпен, Василков – където врагът бушува и унищожава всичко, разстрелвайки мирни жители. Искам да благодаря на въоръжените сили, които геройски държат защитата, за да не пробие руската орда към Киев.

Въоръжените сили, отбраната, гражданите са готови и ще бранят столицата.

Скъпи киевчани, Украинци! Не вярвайте на дезинформацията. Не се поддавайте на паниката! С вас трябва да защитим града си, страната си и бъдещето си! Бъдещето на държавата ни ще бъде само със силни хора, само с истински патриоти! Истински бойци, които сега показват характера си!

Заедно ще се изправим! Слава на Киев! Слава на Украйна!

В същото време, президентът на Украйна Зеленски назначи генерал Никола Жернов за началник на градската военна администрация в Киев за времето на войната.

Зеленски обяви новината, по време на видеообръщение.

Той отбеляза, че всички градове са важни, „но ако защитим Киев, ще защитим държавата. „Киев е сърцето на нашата страна и то трябва да бие, и ще бие, за да победи животът“, каза президентът.

Зеленски каза, че е назначил професионален военен, който да гарантира отбраната на града, да блокира подстъпите на врага към нашата столица, така че жителите на Киев да имат всичко необходимо. Според него Жернов е бил командир на поддържащите сили.

„На високо ниво той организира инженерна подкрепа за военните операции на въоръжените сили на Украйна през 2014-2015 г. Сега той е в Съвета за национална сигурност и отбрана, държавен експерт на службата за военна сигурност“, каза Зеленски.

В същото време той подчерта, че Виталий Кличко остава кмет на Киев. „След войната ще се върнем по местата си в столицата“, каза президентът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ражда ли се българският Орбан?
Next: Стефан Янев отвори вратата за излизането ни от НАТО и ЕС

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.