Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студен фронт идва насам: Дъжд и сняг падат до часове в България
  • Новини

Студен фронт идва насам: Дъжд и сняг падат до часове в България

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2022
fronnttastud.jpg

През следващото денонощие през страната ще премине студен атмосферен фронт. Ще е облачно, през нощта дъжд ще вали в Западна България, а до края на деня валежите ще обхванат и източните райони. След обяд от запад валежите ще започнат да спират и облачността ще се разкъсва.

Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югозапад, който след обяд постепенно ще се ориентира от запад-северозапад и в Дунавската равнина временно ще се усили.

Минималните температури ще са между 6° и 11°, а максималните – между 11° и 16°, малко по-високи в югоизточната част от страната. В София минимална – около 6°, максимална – около 9°.

В планините времето ще е облачно и дъждовно, над 1200 метра дъждът ще се примесва със сняг. По високите части ще се образува снежна покривка. След обяд валежите ще спират и облачността ще се разкъсва.

Не изпускай тези оферти:

Ще духа умерен и силен вятър от запад-северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 8°, на 2000 метра – около 2°.

Над Черноморието облачността ще е значителна и след обяд ще има валежи от дъжд, който още до вечерта ще спрат. Ще духа до умерен югозападен вятър, който до вечерта ще се ориентира от запад северозапад.

Максималните температури ще бъдат 15°-18°. Температурата на морската вода ще е 15°-16°. Вълнението на морето ще бъде 1-2 бала.

Топлата есен все още не е приключила, успокояват климатолози

Засега температурите ще останат по-високи от обичайните за ноември, но ни очаква рязко понижение в края на тази и в началото на новата седмица.

Още в началото на периода ще започне увеличение на облачността, а впоследствие през повечето дни до края на второто и през първата половина от третото десетдневие ще има значителна облачност.

Под влияние на поредица от средиземноморски циклони, преминаващи през Балканите, из цялата страна ще има валежи. В четвъртък на повече места ще са в Южна България и планините. Температурите ще са все още близки до климатичните норми и валежите ще са от дъжд, само в по-високите части на планините, над 1800-2000 м ще са от сняг.

В петък валежите временно ще спрат, а облачността ще се разкъса. В събота отново ще се заоблачи и ще започнат валежи, които в неделя ще обхванат цялата страна. Има повишена вероятност в много райони да са значителни по количество.

От север ще нахлува студен въздух и през нощта срещу понеделник, със застудяването, в Предбалкана и Северозападна България, а в понеделник и в Централна Северна България дъждът ще се примесва или временно ще преминава в сняг. Дневните температури навсякъде ще се понижат и максималните ще са под 10°. По-късно през деня от запад валежите ще спират.

Във вторник след временно разкъсване, облачността отново ще се увеличи и от запад ще започнат валежи. В сряда и четвъртък отново има повишена вероятност за обстановка с валежи на много места в страната.

Впоследствие се очаква кратък период с относително по-малка вероятност за валежи. Температурите ще са близки или по-високи от обичайните за края на ноември. През последните дни от месеца вероятността за валежи отново се повишава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ексклузивно: Готвят преврат срещу Слави в ИТН
Next: Голяма новина за пенсионерите! Ето как ще ви зарадват с добавка към пенсиите

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.