Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студен фронт идва насам: Дъжд и сняг падат до часове в България
  • Новини

Студен фронт идва насам: Дъжд и сняг падат до часове в България

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2022
fronnttastud.jpg

През следващото денонощие през страната ще премине студен атмосферен фронт. Ще е облачно, през нощта дъжд ще вали в Западна България, а до края на деня валежите ще обхванат и източните райони. След обяд от запад валежите ще започнат да спират и облачността ще се разкъсва.

Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югозапад, който след обяд постепенно ще се ориентира от запад-северозапад и в Дунавската равнина временно ще се усили.

Минималните температури ще са между 6° и 11°, а максималните – между 11° и 16°, малко по-високи в югоизточната част от страната. В София минимална – около 6°, максимална – около 9°.

В планините времето ще е облачно и дъждовно, над 1200 метра дъждът ще се примесва със сняг. По високите части ще се образува снежна покривка. След обяд валежите ще спират и облачността ще се разкъсва.

Не изпускай тези оферти:

Ще духа умерен и силен вятър от запад-северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 8°, на 2000 метра – около 2°.

Над Черноморието облачността ще е значителна и след обяд ще има валежи от дъжд, който още до вечерта ще спрат. Ще духа до умерен югозападен вятър, който до вечерта ще се ориентира от запад северозапад.

Максималните температури ще бъдат 15°-18°. Температурата на морската вода ще е 15°-16°. Вълнението на морето ще бъде 1-2 бала.

Топлата есен все още не е приключила, успокояват климатолози

Засега температурите ще останат по-високи от обичайните за ноември, но ни очаква рязко понижение в края на тази и в началото на новата седмица.

Още в началото на периода ще започне увеличение на облачността, а впоследствие през повечето дни до края на второто и през първата половина от третото десетдневие ще има значителна облачност.

Под влияние на поредица от средиземноморски циклони, преминаващи през Балканите, из цялата страна ще има валежи. В четвъртък на повече места ще са в Южна България и планините. Температурите ще са все още близки до климатичните норми и валежите ще са от дъжд, само в по-високите части на планините, над 1800-2000 м ще са от сняг.

В петък валежите временно ще спрат, а облачността ще се разкъса. В събота отново ще се заоблачи и ще започнат валежи, които в неделя ще обхванат цялата страна. Има повишена вероятност в много райони да са значителни по количество.

От север ще нахлува студен въздух и през нощта срещу понеделник, със застудяването, в Предбалкана и Северозападна България, а в понеделник и в Централна Северна България дъждът ще се примесва или временно ще преминава в сняг. Дневните температури навсякъде ще се понижат и максималните ще са под 10°. По-късно през деня от запад валежите ще спират.

Във вторник след временно разкъсване, облачността отново ще се увеличи и от запад ще започнат валежи. В сряда и четвъртък отново има повишена вероятност за обстановка с валежи на много места в страната.

Впоследствие се очаква кратък период с относително по-малка вероятност за валежи. Температурите ще са близки или по-високи от обичайните за края на ноември. През последните дни от месеца вероятността за валежи отново се повишава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ексклузивно: Готвят преврат срещу Слави в ИТН
Next: Голяма новина за пенсионерите! Ето как ще ви зарадват с добавка към пенсиите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.