Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съседът пак е намислил нещо: зарови пластмасова тръба в саксията на двора! Що за нова мода?! Е, след месец не повярвах на очите си
  • Новини

Съседът пак е намислил нещо: зарови пластмасова тръба в саксията на двора! Що за нова мода?! Е, след месец не повярвах на очите си

Иван Димитров Пешев януари 26, 2023
sfaksgasodk.png

Вертикални цветни лехи  – това е не само прекрасна украса за всеки двор, но и начин да се пести място.

Те възхищават всички със своята уникалност и разнообразие от форми. Такива лехи са идеални за отглеждане на различни сортове петунии, мушкато, бегония, невен, латинки, лобелия и пр. цветя.

За начинаещи градинари е по-добре да се спрат на  петунии . Те са едни от най-непретенциозните декоративни растения , имат деликатен аромат и ни радват с цъфтежа си до късна есен.

Не изпускай тези оферти:

Вертикални лехи собствено производство

Днес ви предлагаме сами да  си направите вертикална леха за петунии.

ЩЕ ВИ ТРЯБВАТ:

  • голяма пластмасова саксия за растения
  • пластмасова  канализационна тръба
  • градинска телена мрежа
  • строително тиксо
  • керамзит (за дренаж)
  • кафяво  градинско фолио
  • ножове , ножици
  • пръст
  • разсад петунии

КАК СЕ ПРАВИ:

  1. Отрежете телената мрежа в желания размер и я поставете в саксията. В долната част на саксията насипете керамзит (1-2 cm дебел слой).
    вертикална леха
  2. Залепете с тиксо единия край на пластмасовата тръба, а по цялата й дължина направете малки дупки.
    вертикална леха
  3. Поставете получения „комин“ в центъра на съоражението.
    вертикална леха
  4. Поставете фолиото вътре в конструкцията, като го прикрепите по удобен начин (пластмасови фланци, скоби или тиксо). Пространството между тръбата и фолиото запълнете с пръст.
    вертикална леха
  5. Направете отстрани във фолиото дупки и засадете вътре петуниите в почвата.
    вертикална леха
  6. За да се гарантира  поливането на растенията , напълнете тръбата с достатъчно вода. Влагата в почвата постепенно ще се абсорбира през дупките, равномерно разпределяйки се през субстрата и хранейки корените.
    вертикална леха
  7. След няколко седмици ще можете да се насладите на красивата си цъфнала леха!
    вертикална леха

Тази леха изглежда наистина страхотно и ще бъде страхотен акцент в градината ви! Нужно е само да подберете подходящите съчетания на цветовете.

Споделете с приятелите си тази оригинална идея!

Continue Reading

Previous: Винаги е била странна, но това… Намаза ръката си с паста за зъби и заспа. На сутринта зяпнах от изненада! Днес ще направя същото!
Next: Купих си го за стотинки от аптеката, а дома ми блесна, крановете станаха като нови, прозорците като огледа

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.