Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съседът пак е намислил нещо: зарови пластмасова тръба в саксията на двора! Що за нова мода?! Е, след месец не повярвах на очите си
  • Новини

Съседът пак е намислил нещо: зарови пластмасова тръба в саксията на двора! Що за нова мода?! Е, след месец не повярвах на очите си

Иван Димитров Пешев януари 26, 2023
sfaksgasodk.png

Вертикални цветни лехи  – това е не само прекрасна украса за всеки двор, но и начин да се пести място.

Те възхищават всички със своята уникалност и разнообразие от форми. Такива лехи са идеални за отглеждане на различни сортове петунии, мушкато, бегония, невен, латинки, лобелия и пр. цветя.

За начинаещи градинари е по-добре да се спрат на  петунии . Те са едни от най-непретенциозните декоративни растения , имат деликатен аромат и ни радват с цъфтежа си до късна есен.

Не изпускай тези оферти:

Вертикални лехи собствено производство

Днес ви предлагаме сами да  си направите вертикална леха за петунии.

ЩЕ ВИ ТРЯБВАТ:

  • голяма пластмасова саксия за растения
  • пластмасова  канализационна тръба
  • градинска телена мрежа
  • строително тиксо
  • керамзит (за дренаж)
  • кафяво  градинско фолио
  • ножове , ножици
  • пръст
  • разсад петунии

КАК СЕ ПРАВИ:

  1. Отрежете телената мрежа в желания размер и я поставете в саксията. В долната част на саксията насипете керамзит (1-2 cm дебел слой).
    вертикална леха
  2. Залепете с тиксо единия край на пластмасовата тръба, а по цялата й дължина направете малки дупки.
    вертикална леха
  3. Поставете получения „комин“ в центъра на съоражението.
    вертикална леха
  4. Поставете фолиото вътре в конструкцията, като го прикрепите по удобен начин (пластмасови фланци, скоби или тиксо). Пространството между тръбата и фолиото запълнете с пръст.
    вертикална леха
  5. Направете отстрани във фолиото дупки и засадете вътре петуниите в почвата.
    вертикална леха
  6. За да се гарантира  поливането на растенията , напълнете тръбата с достатъчно вода. Влагата в почвата постепенно ще се абсорбира през дупките, равномерно разпределяйки се през субстрата и хранейки корените.
    вертикална леха
  7. След няколко седмици ще можете да се насладите на красивата си цъфнала леха!
    вертикална леха

Тази леха изглежда наистина страхотно и ще бъде страхотен акцент в градината ви! Нужно е само да подберете подходящите съчетания на цветовете.

Споделете с приятелите си тази оригинална идея!

Continue Reading

Previous: Винаги е била странна, но това… Намаза ръката си с паста за зъби и заспа. На сутринта зяпнах от изненада! Днес ще направя същото!
Next: Купих си го за стотинки от аптеката, а дома ми блесна, крановете станаха като нови, прозорците като огледа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.