Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежка съдба на двама братя: Милен губи своите ръце, а 10 годишното му братче се грижи за него, можем да помогнем:
  • Новини

Тежка съдба на двама братя: Милен губи своите ръце, а 10 годишното му братче се грижи за него, можем да помогнем:

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
kabratqtat.png

Запознайте се с тежката история на двама братя. Единият е Милен на 20 години, а другият е Пепи и е на 10 години. Двамата са от село Дебелт, Бургас.

При битов инцидент по време на работа през месец октомври 2023 година Милен губи и двете си ръце.

От този момент нататък, животът на двамата братя се преобръща. Налага се 10 годишният Пепи да помага на своя по-голям брат. Баща им също работи, но изкарва скромни средства, което налага семейството да живее в изключително тежки битови условия.

Майката има проблеми, които за съжаление не ѝ позволяват да полага грижи за децата.

Добри хора са се отзовали и успяват бързо да се организират да осигурят безплатни протези за Милен, същите следва да му бъдат изработени от фирма и благодарение на Михаил Христов, пишат от пловдив24.бг.

Другият петък – 22.03 Милен и Пепи ще дойдат до София, за да започне процедурата по изработка на протези. Информацията е на „Подай ръка заедно за по-добро бъдеще“, които са направили кампания и за събиране на средства за младежите.

Поети са транспортът, престоят и грижите за момчетата, именно затова не се събират средства за протези.

За да може семейството да живее един по-нормален живот, в едни по-човешки условия, те имат нужда от подкрепата на обществото. Към момента двамата делят една стая, имат нужда от легла – двойно / персон и половина / единично. Имат нужда от спални комплюкти – цялостно чаршафи, завивки, възглавници, всичко. Имат нужда и от средства, за да могат да поемат своите битови разходи към момента, както и храната.

Имат нужда от килим за стаята – 2 метра на два или 2 метра на 3 метра, към момента двамата стъпват буквално на дъски.

10 годишният Пепи се нуждае от ученически принадлежности и материали. Детето се надява да има свой телефон, тъй като неговият е бил откраднат. Споделя, че обича да кара колело и се надява да си има свое собствено.

За двете момчета се събират и всякакви хранителни продукти. Необходими са им още продукти за лична хигиена, козметика и грижа. Нуждаят се от дрехи и обувки.

Милен носи 43 номер обувки, дрехите са му M размер.

Пепи носи обувки 36 -37 номер, дрехите са размер 140 – 147 см.

По възможност още се търсят холна маса – да не е много голяма, микровълнова фурна.

Преди три месеца със съдействието на кмета на селото на Милен са подадени документи за ТЕЛК, за да му бъде отпусната пенсия.
Дворът на къщата им се нуждае от почистване, тъй като за съжаление към момента е пълен с боклуци.
Ако желаете да подкрепите Милен и Пепи, то можете да го сторите чрез сметка:
BG60STSA93000027878362

Банка ДСК/STSABGSF

Получател; Подай ръка ЗПДБ

Give a Hand ZPDB

Основание: Дарение за кауза 4

Или Дарение за Милен и Пепи

PayPal: [email protected]

Всеки, който желае може да подкрепи семейството и лично на място.

Може да се свържете с организаторите и на 0893-025-067

(Понеделник – петък)

10:30ч.-17:30ч.

Те ще Ви съдействат напълно с всичко, което е необходимо.

Може да дарите и в офиса на адрес:

София, ул. Българска легия 37

За Подай ръка

0893/025-067

Наистина огромни благодарности към Михаил Христов. Той губи своите ръце само когато е на 15 годишна възраст. Въпреки това, не се отказва и става лекоатлет, параолимпиец и трикратен световен шампион на скок дължина за хора с увреждания. Михаил работи и като протезист и създава иновативни протези за хора, които са в нужда.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До броени дни: Над 10 см сняг трупат на тези места у нас
Next: Това село до София се оказа с най-екологичните въздух и вода

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.