Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежко! Смразяващи думи от внучката на Виолета Донева
  • Новини

Тежко! Смразяващи думи от внучката на Виолета Донева

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
smraramsmrasmras.jpg

18-годишното момиче Ивет Стайкова, обвинено за убийството на баба си – актрисата Виолета Донева, смятало, че Сатаната я преследва.

Красивата девойка често не помнела какво говори, а след това се обвинявала и започвала да посяга на себе си и да се извинява, разказват пред „България Днес“ нейни приятели, пожелали да останат анонимни.

„Ивет няколко пъти си режеше вените, но не на сериозно. Режеше се тук и там, болеше я, когато течеше кръв, но казваше, че иска с приятелката си да станат сестри, като си смесят кръвта.

За съжаление приятелката й си падаше по мъже, а не по нея по онзи начин. Това много я изнервяше, защото я сваляше, а тя не й обръщаше внимание“, сподели пред вестника приятел на Ивет Стайкова.

Не изпускай тези оферти:

Според набора на 18-годишното момиче тя ставала най-агресивна, когато някой й иска пари.

„Ивет не страдаше от липси, каквито и да било. Баба й даваше пари, постоянно я подкрепяше. Дори в някакъв момент Ивет взимаше помощи за сирак“, обясняват още близките на момичето.

С дрогата Стайкова се захванала, след като майка й изчезнала от семейното гнездо.

„Не обича да говори на тази тема. Не знаем дали родителите й имат развод, или майка й ги е изоставила“, обясняват си с липсата на майчина подкрепа поведението на Стайкова приятелите й. Те са категорични, че залитането на Ивет по упойващите вещества е станало абсолютно самоцелно и никой не я е карал да взима каквото и да било.

„Така се чувстваше по-добре. Казваше често, че няма за какво да живее, но, общо взето, не беше депресарка. Беше си нормално момиче, обичаше екстравагантните дрехи, но често не й пукаше как е облечена“, смята една от познатите й.

Още преди шест години в един от профилите си в инстаграм 18-годишната Ивет публикува фотоси, на които показва как е рязала ръцете си с бръснарски ножчета и се самонаранявала. Под някои от снимките има неин коментар – „Мразя се“. Подчертавала още тогава, че е „различна“.

Още криминални:

Мъж на 69-годишна възраст сложи край на живота си, като се обеси след нападение на двойка съпрузи в село Орлово, община Хасково, съобщи Областната дирекция на МВР в Хасково.

Инцидентът е станал вчера около 16:00 часа, а сигнал за него е постъпил на спешния телефон.

Съобщението е било за нападение над двама семейни в Орлово. Към мястото са изпратени полицейски служители, които са установили, че с нож е нападнат 67-годишен мъж.

Според информацията, прибирайки се заедно със съпругата си, на 69 години, двамата са заварили техен съселянин в дома им. Когато ги видял, неканеният гостенин нанесъл на жената удар с ръка, а мъжа напръскал с нафта и му нанесъл удар с нож в областта на врата, след което побягнал.

Пострадалият е транспортиран в пловдивска болница за лечение с опасност за живота. В хода на издирвателните действия полицаите са открили обесен сочения за нападател в стопанска постройка в имота му, пише БТА.

Образувано е досъдебно производство.

От МВР казаха, че няма данни обесеният да е бил криминално проявен. На този етап само в сферата на догадките е хипотезата, че той е влязъл в жилището в опит за кражба.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Aĸo на тази снимка виждaш Бoг, пoглeдни, нe гo oтxвъpляй: Aмин!
Next: Мъж нападна съпрузи край Хасково, избяга, а часове по-късно го намериха обесен

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.