Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е момичето от Ергенът, което спечели сърцата на зрителите
  • Новини

Това е момичето от Ергенът, което спечели сърцата на зрителите

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
dfgbfdbfghjghkjhjkhjkh.png

Васка Джурова е от град Гоце Делчев, но понастоящем живее в София. Следва фармация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като тази година ѝ предстои дипломиране.

Носителка е на титлите „Мис София 2022“, „Кралица на София 2021“ и „Мис лято 2021“. Васка се възприема като пример за жена, която съчетава красота и интелект в едно.

Няма приятелки, защото смята, че жените ѝ завиждат и злобата им към нея е безгранична.

Предпочита да общува с мъже, тъй като те я разбират по-добре. Васка обича да се впуска в нови приключения и не се страхува да излиза от зоната си на комфорт. Признава, че е амбициозна и решителна.

Васка не е жена, която един мъж може да контролира, тъй като македонският ѝ нрав не го позволява. Вижда се до човек, който има амбицията да се развива. Държи мъжът до нея да бъде искрен, лъчезарен, мил, добронамерен, забавен, търпелив и да показва любовта си с малки неща. Ако трябва да променя нещо в него, по-скоро би си тръгнала – щом не отговаря на критериите ѝ, значи не е нейният човек.

Мечтае и силно вярва, че е възможно, след години търсене, точно в „Ергенът“ да намери своята сродна душа в лицето на Алек.

Това е визитката на Васка в предаването на bTV „Ергенът“.

По-интересно беше представянето й във формата и начина, по който влезе, а именно с роля на част от екипа. Васка се докосна до Алек, а той дори не усети, че всъщност момичето не е „обслужващ персонал“, а а една от претендентките за сърцето му.

Между влизането на две момичета в риалитито камерата ни показа как човек от екипа подновява грима на младия бизнесмен.

„Ние май с теб не сме се запознавали“ – попита Алек, а младото момиче отвърна „Не, аз съм Васка, приятно ми е!“.

По-късно от екипа отново поискаха на терена да дойде гримьор. Припомня Ladyzone. „По-спокоен ли си? Че ми изглеждаш малко вдървен. Не се притеснявай, счупи го този гипс“ – каза Васка на Алек, докато го гримира. „Лесно е да го чуеш, трудно е да го направиш“ – призна Ергенът.

„Аз мога да ти покажа как се прави“ – каза Васка и бързо свали анцуга си, за да остане по рокля. Оказа се, че това е следващата участничка в риалитито.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цените на панелките у нас удариха в земята луксозните имоти в Испания
Next: Шефът на АЕЦ Козлодуй уволнил проф. Касчиев заради интервюта?

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.