Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това село в България има пещери, пълни със злато и скъпоценни предмети
  • Новини

Това село в България има пещери, пълни със злато и скъпоценни предмети

Иван Димитров Пешев юни 18, 2023
sakkkrivishtstksts.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Записки на краевед сочат заровени съкровища

Мястото е важен кръстопът от древни времена

Безценно златно съкровище, като от арабската приказка за Али Баба и четиридесетте разбойници, е скрито в пещера край дряновското село Царева ливада в местността Топлика, гласи местна легенда. За първи път историята е разкрита публично пред „България Днес“ от записки на местни изследователи. Преданието достига до наши дни от разкази на хора, запазили в своята родова памет нишани за имането, което може да се окаже една от най-богатите златни находки в цялата страна.

„Съкровището лежи в тази пещера от времето на турското робство – споделя самоукият краевед Кирил Георгиев.

– Знае се, че тайното място се намира в местността Топлица, посока Дряново. Навремето там е било хайдушко сборище. Легендата разказва как преди Освобождението млад козар пасе стадото си и в същата тази местност, когато в дупката, водеща към пещерата, пада едно козле. Стопанинът влиза да го извади и пред очите му се разкрива смразяваща кръвта гледка.

Вътре лежи ранен хайдутин, а край него са натрупани купища злато и скъпоценни предмети.

Козарчето уплашено побягва и се спира чак в съседното село Ханчето. Отива в местната странноприемница, където са отсядали керванджии, и разказва на ханджията какво е видял в тайнствената пещера. На другия ден и козарят, и ханджията са убити… Вероятно и до днес златното имане е на същото място, където е било скрито от хайдутите.“

От древни времена Царева ливада се намира на кръстопът и легендите за заровени съкровища не са една и две. Сред тях е предание за крайречната местност Жълтата череша, където са заровени два казана злато. „Били са издялани нишани, които да сочат къде е скрито имането – две змии и кръст, но днес тези знаци са загубени“, разказва Кирил Георгиев.

В района на Царева ливада е имало изграден римски път, водещ към днешния град Трявна. По-късно там са се заселили хора и са възникнали няколко махали – Дели Станча, Косилка… Край малък връх има местност, която се нарича Папазкин чучур. Там са нощували търговски кервани и има заровено имане. Легенди за заровено злато има и за тайни места край Дурча и Стайновци, както и за село Горни Върпища, местността Вълчи кладенец.

Интересна е историята за района край Манастирски лозя, където също е имало хайдушко сборище. Легендата е, че там също има дълбока пещера с хайдушко злато, но двама иманяри откриват подземието. Единият влиза вътре и през дупка подава торби, пълни със злато, на съучастника си. Този, който е отвън, взима златото и поблазнен от блясъка на съкровището, решава да го задържи за себе си. Затрупва подземието, изоставя другаря си в подземието и побягва. След много лутане в пещерата иманярят, зарязан в дълбоката дупка, намира изход и излиза. Разказва на близките си какво е видял и оттам идва легендата. Не се знае дали има останало още злато в пещерата, нито какво е станало с онзи, който е грабнал торбите със скъпоценности и е изчезнал.“

Със сигурност многобройните легенди за заровени съкровища край Царева ливада вълнуват въображението както на местните хора, така и на мнозина иманяри, които мечтаят за удара на живота си.

„Надявам се държавата да направи археологически проучвания в района на нашето селище и да бъдат открити поне част от заровените богатства – казва Кирил Георгиев. – Споделям наученото от мен с надеждата съкровищата да бъдат извадени на бял свят и защо не един ден тук да има музей, в който да бъдат показвани.“

Имането на Лечителя на Левски

Къде са жълтиците на Лечителя на Левски йеромонах Неофит Калчев, който в годините след Освобождението се превръща в баща на народната ни медицина и лекува хиляди българи? Край дряновското село Царева ливада, където дълги години живее скромният йеромонах, все още има набези на иманяри.

Известно е, че Неофит не е искал пари от болните. Но повечето от тях, благодарни за това, че Дядо Даскал ги е излекувал, държали да му се отблагодарят кой с каквото може и има. А това са били хиляди хора!

Това, че лечителят е разполагал със значителни средства, става ясно и от неговото желание да участва с дарения за различни обществени каузи, сред които и изграждането на местната железопътна гара.

„От десетилетия се говори за скритото имане на Дядо Даскал, както е бил наричан Неофит Калчев в нашия край – разкрива пред „България Днес“ Марияна Велева, секретар на Народно читалище „Върбан Генчев – 1924“ в Царева ливада. Но тайната за това, къде е заровено имането, още си остава неразкрита.

Проф. Пламен Павлов:

Кръстопътно място със силна историческа памет

„Районът около Царева ливада е кръстопътно място, заредено със силна историческа памет. Тук върви пътят от старата столица Велико Търново към Трявна, Плачковци и Стара Загора. Жп връзката с Габрово неслучайно е там. Съвсем близо до селото е селището Куманите горе в планината. А конницата на Второто българско царство е намирала паша там. Логично е да има предания за много съкровища.“

Това сподели пред „България Днес“ историкът проф. Пламен Павлов. Преподавателят във Великотърновския университет, който наскоро бе удостоен с орден „Св.св. Кирил и Методий“ първа степен от президента Румен Радев, споделя виждането, че и хайдушкото движение в района чрез четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа е в основата на преданията за заровени иманета в района.

„Балканджийско е населението тук. Целта на четите е била да достигнат Габровския и Дряновския балкан, вдигайки на бунт местните хора. Освен това през пролетта на 1190 г. е битката при Тревненския проход, когато Петър и Асен разгромяват армията на византийския император Исак II Ангел. Така че множество събития, предопределящи и преданията, е имало в района“, допълва историкът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чували ли сте за черното злато на едно българско село, до което всички искат да се докоснат
Next: Какво предстои при пенсиите и минималната заплата от 1 юли

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.