Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Току-що откриха четири трупа! Отвлякоха семейство с транспортен бизнес, избиха ги
  • Новини

Току-що откриха четири трупа! Отвлякоха семейство с транспортен бизнес, избиха ги

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
cheitairastusrap.jpg

Отвлякоха семейство с транспортен бизнес. И четиримата му членове са открити мъртви. Те са били похитени само два дни по-рано, а полицията е започнала мащабно издирване, пише bg-voice.com.

„Нашите най-лоши страхове се потвърдиха“, каза шефът на полицията.

Той обясни, че телата на 36-годишния мъж, 27-годишната му жена, осеммесечното им дете и чичото на бебето, 39-годишен мъж, са открити в сряда вечер в овощна градина.

Семейството, беше отвлечено от новооткрития им офис за превоз на камиони в понеделник.

Не изпускай тези оферти:

Работник във ферма близо до овощната градина е намерил телата и незабавно е сигнализирал в полицията.

Всички тела са намерени близо едно до друго. „Няма думи, които да опиша гнева, който изпитвам“, каза шефът на полицията по време на пресконференция в сряда вечерта.

„Има специално място в ада за този човек“, каза той за Исус М,, заподозреният, който се опита да се самоубие.

Членове на семейството казаха, че нищо не е откраднато от транспортната компания. Направен е опит за теглене на пари от банкова карта, часове след престъплението.

По-рано полицията попаднала на кадри от офиса на семейството. На тях се виждало как евентуалния похитител пристига с торба за боклук, разговаря с тях, а след това вади огнестрелно оръжие и четиримата тръгват пред него.

Похитителят е заловен, след като се е опитал да се самоубие. В момента лекарите се борят за живота му.

Още криминални новини от България:

Полицията не разреши на служител на „Синя зона“ в Пловдив да удължи срока си на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Мъжът, който е бивш военнослужещ, се жалвал пред съда, но и магистратите категорично отказали. Той подал молбата си за продължаване на разрешителното до началника на Четвърто районно. Изтъкнал, че от 15 години има разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие и че няма нарушения за това време.

Посочил, че работата му в „Синя зона“ е свързана с постоянни заплахи за отмъщение от страна на санкционирани шофьори и искал да получи възможността да се самоохранява, пише „Марица“.

След получения отказ, от МВР е заповядано е да се изземе личното огнестрелно оръжие на пловдивчанина – пистолет „Макаров“, кал. 9х18, заедно с боеприпасите и разрешението за него. Той ще трябва да плати 100 лв. разноски на МВР. Все пак има възможност да обжалва решението на магистратите пред Върховния административен съд.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна радост за пенсионерите. Какво ги чака съвсем скоро
Next: Много тежка драма в семейството на Годжи. Какво се случва?

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.