Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Току-що откриха четири трупа! Отвлякоха семейство с транспортен бизнес, избиха ги
  • Новини

Току-що откриха четири трупа! Отвлякоха семейство с транспортен бизнес, избиха ги

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
cheitairastusrap.jpg

Отвлякоха семейство с транспортен бизнес. И четиримата му членове са открити мъртви. Те са били похитени само два дни по-рано, а полицията е започнала мащабно издирване, пише bg-voice.com.

„Нашите най-лоши страхове се потвърдиха“, каза шефът на полицията.

Той обясни, че телата на 36-годишния мъж, 27-годишната му жена, осеммесечното им дете и чичото на бебето, 39-годишен мъж, са открити в сряда вечер в овощна градина.

Семейството, беше отвлечено от новооткрития им офис за превоз на камиони в понеделник.

Не изпускай тези оферти:

Работник във ферма близо до овощната градина е намерил телата и незабавно е сигнализирал в полицията.

Всички тела са намерени близо едно до друго. „Няма думи, които да опиша гнева, който изпитвам“, каза шефът на полицията по време на пресконференция в сряда вечерта.

„Има специално място в ада за този човек“, каза той за Исус М,, заподозреният, който се опита да се самоубие.

Членове на семейството казаха, че нищо не е откраднато от транспортната компания. Направен е опит за теглене на пари от банкова карта, часове след престъплението.

По-рано полицията попаднала на кадри от офиса на семейството. На тях се виждало как евентуалния похитител пристига с торба за боклук, разговаря с тях, а след това вади огнестрелно оръжие и четиримата тръгват пред него.

Похитителят е заловен, след като се е опитал да се самоубие. В момента лекарите се борят за живота му.

Още криминални новини от България:

Полицията не разреши на служител на „Синя зона“ в Пловдив да удължи срока си на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Мъжът, който е бивш военнослужещ, се жалвал пред съда, но и магистратите категорично отказали. Той подал молбата си за продължаване на разрешителното до началника на Четвърто районно. Изтъкнал, че от 15 години има разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие и че няма нарушения за това време.

Посочил, че работата му в „Синя зона“ е свързана с постоянни заплахи за отмъщение от страна на санкционирани шофьори и искал да получи възможността да се самоохранява, пише „Марица“.

След получения отказ, от МВР е заповядано е да се изземе личното огнестрелно оръжие на пловдивчанина – пистолет „Макаров“, кал. 9х18, заедно с боеприпасите и разрешението за него. Той ще трябва да плати 100 лв. разноски на МВР. Все пак има възможност да обжалва решението на магистратите пред Върховния административен съд.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна радост за пенсионерите. Какво ги чака съвсем скоро
Next: Много тежка драма в семейството на Годжи. Какво се случва?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.