Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия. Внезапно почина дете на 12 години след футболен мач в
  • Новини

Трагедия. Внезапно почина дете на 12 години след футболен мач в

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
detetmamamcmah.jpg

Кадър Антена

С изключителна трагедия завърши детски футболен мач. След неговия край 12-годишно момче загуби съзнание и почина пред очите на приятелите си и на всички присъстващи, предаде новини.бг.

Лекарите на мача от детския шампионат на Мадрид са опитали да спасят живота на детето, но усилията им са били напразни. Испанските издания, съобщаващи за трагедията, не разкриват името на момчето.

Според информациите, детето е получил пристъп на задух и дори използването на дефибрилатор не е успяло да спаси живота му. Впоследствие е изяснено, че младият футболист е получил бронхиален спазъм, при който дихателните пътища се свиват и дишането става много трудно.

Не изпускай тези оферти:

След трагедията всички детски спортни мероприятия в Мадрид за деня са били отменени.

Още криминални новини:

Сигнал за побой с бухалка в Бяла Слатина. Затова разказва във фейсбук 31-годишният Тодор Василев. Той твърди, че в края на работния му ден в местното казино в офиса на управителя е бил „жестоко пребит с бухалка“, съобщава bTV.

Мъжът разказва как дясната му ръка е счупена в лакътя и вече няколко дни е в болница. Качва и снимки от лекарската стая. Той обясни, че се притеснява да говори пред нашата камера. Повече за случая обаче сега очакваме от майка му, която подаде сигнала.

„На 25 октомври при предаване на смяна, след нощна смяна между 8-9 часа в офиса на управителя му е нанесен този побой. Удрян е както с ръце, така и с бухалка. Извършена му е операция на лакътя, той все още е в болница. Не знае как е ескалирала ситуацията“, обясни Соня Василева.

Тя добави, че синът и не е казвал да има пререкания с ръководството до момента.

Управителят на казиното Валентин Ценов отказа да коментира случилото се и обяви, че не се чувства виновен, но потвърди, че е в болница.

„Проведени са разпити на свидетели, предприети са действия по установяване наличието на камери за видеонаблюдение в района на местопроизшествието и са изискани записите от тях. По делото има данни за евентуалния извършител на престъплението, който понастоящем е в болница с телесни увреждания“, заявиха от Окръжна прокуратура – Враца.

Още крими:

Полицай е бил нападнат и бит до Сточна гара в Пловдив. До екшъна се стигнало след катастрофа на пътя. Униформеният не бил на работа. Качил се в такси. По време на движение по бул. „Цар Борис Трети Обединител“, преди Тунела, таксиметровият автомобил бил приближен и изпреварен от друго возило, в резултат на което се стигнало до катастрофа.

Виновният за инцидента не спрял, а продължил по пътя си. Таксиметровият шофьор го последвал, за да види и запише регистрационния номер. На кръстовището на Сточна гара двете коли отбили в страни, до автобусна спирка. Тогава полицаят и шофьора на колата слезли. Служителят на реда опитал да се легитимира със служебната си полицейска карта, но в този момент виновният за катастрофата започнал да го удря по главата в областта на лицето с шамари и юмруци. Побоят спрял едва когато полицаят влязъл обратно в таксито, пише „Марица“.

Тогава биячът се качил обратно в колата си и отпрашил с мръсна газ. На мястото пристигнали медицински екип и полицейски автопатрул, а на следващия ден било издадено и съдебно-медицинско удостоверение за нанесените в областта на главата удари. В резултат от побоя служителят на реда изпитвал силни болки. Завел иск за обезщетение в общ размер на 10 000 лв.,

В крайна сметка магистратите одобрили молбата му. Виновният шофьор е осъден да заплати 10 бона на полицая, както и близо 2 бона за разноски и такси по делото.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето една груба сметка за оцеляване с 1500 евро на месец в Гърция
Next: В голям магазин се хванаха за главата: Баби и дядовци крадат луканка и кашкавал

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.