Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Старото име на кой град е познато като марка готварски печки
  • Новини

Урок по история: Старото име на кой град е познато като марка готварски печки

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
asdgfdsgkdfgkdkgdf.png

Днес ще разберете повече за историята на един български град.

Неговото съвременно име е разновидност на познатото от древността.

 

Но може би почти никой нямаше да познава това старо име, ако не е било използвано
като наименования на една от най-известните марки готварски печки – всеки българин
ги познава. Научете повече за историята на този български град.

 

Името на кой град е позната като название на готварска печка

Става въпрос за град Горна Оряховица. Сегашното му наименование е разновидност
на старото му име. То е Раховец – име, което носи и може би най-разпознаваемата
марка готварски печки в нашата страна, особено от по-старото поколение българи.

 

Историята на Раховец

Както повечетo от нашите градове, мястото е населено от дълбока древност като
има запазени останки още от времето на траките. По-късно това място става част
от Римската империя, която използва основите, оставени от траките, и построява
своя крепост. По-късно тук се заселват и славяните, които променят облика на местността.
Няма много запазена информация за това какво се случва със селището по време на
Първата българска държава.

 

Втората българска държава

Тук вече Раховец се превръща във водещ фактор. Причината е, че крепостта служи
за отбрана на столицата Търново от нападения. Тя е част от северния отбранителен
пояс и то в най-критичната му част – Дунавския лимес.

 

По този начин, Раховец трябва да служи за забавяне на чуждото нападение върху
нашата столица, за да може да бъде организирана отбраната на столицата. Тогава
се налага и това наименование на крепостта. Смята се, че идва от думата РАХ –
пътна крепост.

 

В рамките на Втората ни държава играе наистина ключова роля. Крепостта запазва
своето съществуване чак до 1444 година, когато бива разрушена от войските на Владислав
Варненчик. Приема се, че от там води и началото си съзването на днешния град Горна
Оряховица. Причината е, че оцелелите българите от крепостта създават 3 селища
със сходно име – Малка, Средна и Голяма Раховица.

 

Голяма Раховица – Горна Оряховица

Горха Оряховица запазва важната си роля в Османската империя, но вече като център
на различни занаяти. Като започнем от абаджийство, златарство, кожухарство сарачество
и така нататък. Това спомага и за запазване на българското самосъзнание на селището
и то дава сериозен тласък на започналото българско Възраждане през XIX век. Има създадени училища, читалище и дори женско
дружество. Това му развитие спомага още преди Освобождението – през 1870 година,
Горна Оряховица да получи статут на град.

 

Горна Оряховица – ЖП център на Северна България

Едно от нещата, с които свързваме Горна Оряховица днес е фактът, че е ЖП център
на Северна България. Това се случа през 1899 година. Това води до значителен прираст
на населението, като дори в един момент повече от 20% от него работят в тази сфера.

Дори и в днешно време, трудно можем да си представим съществуването на града
без тази му функция.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна ситуация на този столичен булевард, ето какво се случва
Next: Страдате от световъртеж, изтръпнали ръце и често главоболие – това е за вас

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.