Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цял свят говори за него! Български ученик се класира в топ 5 на световната школа за STEM изследователи
  • Новини

Цял свят говори за него! Български ученик се класира в топ 5 на световната школа за STEM изследователи

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
ghdfghfghrttrr.png

Българският ученик Радостин Чолаков влезе в т.нар. „топ 5“ на двете класации на 40-ото издание на RSI (Research Science Institute) – лятна ученическа школа за STEM изследователи, която традиционно се провежда в Масачузетския технологичен институт. Това съобщават от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН).

Чолаков е ученик в математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив. За първи път български участник се класира едновременно в двете категории – за писмено и за устно представяне на изследователски проекти във всички STEM области, разказват от МОН.

„По време на школата работих с Хан Гуо и проф. Юн Ким по проект за квантуване на големи езикови модели“, разказва Радостин, цитиран от пресцентъра на министерството. В него те изследват как могат да направят моделите като този, използван в ChatGPT, по-малки, за да бъдат използвани на повече устройства и от повече хора.

„Основната методика беше, че разглеждаме как теглата на тези модели са разпределени и на база на това ги закръгляме към по-малко на брой възможни стойности. Резултатите засега са, че успяваме да достигнем и дори да подобрим текущите най-добри методи за квантуване след като ги тествахме върху модела LLaMA-2, който „Мета“ публикува едва преди две седмици“, коментира Радостин Чолаков.

По думите му проектът продължава и той ще работи през годината с групата на проф. Юн, за да бъде развит той на професионално ниво.

Преди година, ученикът Радостин Чолаков, наричан още родопският Бил Гейтс, получи втора награда „Джон Атанасов“. Отличието се присъжда на млади български учени в областта на компютърните науки с изключителни резултати. Грамоти му връчи липно президентът Румен Радев на тържествени церемонии.

„Грамотата, която получих, се дава на хора, представяли страната ни на международни олимпиади или научни конференции и форуми. В конкретния случай аз тази година имам награди от научните панаири Regeneron ISEF в Атланта (САЩ) и EUCYS в Лайден (Нидерландия), като на последния имам второ място в Европа. Като цяло смятам, че президентската инициатива за отличаване на младите хора в сферата е много полезна, защото, от една страна, ни мотивира да поддържаме нивото и занапред, както и служи да се запознаем със съмишленици там. От друга страна, мотивира и по-млади ученици да се борят за място сред наградените, като полагат и те съответните усилия. Аз, разбира се, съм щастлив от получаването на такава награда и пожелавам на все повече ученици да имат повод и те да я получат“, коментира тогава Радостин пред „България Днес“.

Преди години Радостин впечатли „Гугъл“ с приложение за забавни факти, а впоследствие разви инициативата за изкуствен интелект на български език xn--80acrfj7c.ML. Гениалният младеж има победи в множество ученически състезания по информационни технологии и информатика. Миналата година Радостин беше номиниран в престижната класация „30 под 30“ за млади лидери под 30-годишна възраст на световно издание „Форбс“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Казват, че портата, която изберете ще предскаже вашето бъдеще! Е моята беше супер точна
Next: Татяна Дончева: Вежди Рашидов може да има непримерен език, но той точно казва, че имаме законодателство

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
  • Баща ми почина, а адвокатът му ме повика за четенето на завещанието — не очаквах нищо, но когато спомена една къща, за която никога не бях чувал… ОНЕМЯХ 😳😱😨
  • ИЗНЕСОХ Я ОТ ОГЪНЯ — И ТОГАВА ТЯ ПРОШЕПНА ИМЕ, КОЕТО МЕ СМРАЗИ… 😳😳😳
  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.