Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цял свят говори за него! Български ученик се класира в топ 5 на световната школа за STEM изследователи
  • Новини

Цял свят говори за него! Български ученик се класира в топ 5 на световната школа за STEM изследователи

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
ghdfghfghrttrr.png

Българският ученик Радостин Чолаков влезе в т.нар. „топ 5“ на двете класации на 40-ото издание на RSI (Research Science Institute) – лятна ученическа школа за STEM изследователи, която традиционно се провежда в Масачузетския технологичен институт. Това съобщават от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН).

Чолаков е ученик в математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив. За първи път български участник се класира едновременно в двете категории – за писмено и за устно представяне на изследователски проекти във всички STEM области, разказват от МОН.

„По време на школата работих с Хан Гуо и проф. Юн Ким по проект за квантуване на големи езикови модели“, разказва Радостин, цитиран от пресцентъра на министерството. В него те изследват как могат да направят моделите като този, използван в ChatGPT, по-малки, за да бъдат използвани на повече устройства и от повече хора.

„Основната методика беше, че разглеждаме как теглата на тези модели са разпределени и на база на това ги закръгляме към по-малко на брой възможни стойности. Резултатите засега са, че успяваме да достигнем и дори да подобрим текущите най-добри методи за квантуване след като ги тествахме върху модела LLaMA-2, който „Мета“ публикува едва преди две седмици“, коментира Радостин Чолаков.

По думите му проектът продължава и той ще работи през годината с групата на проф. Юн, за да бъде развит той на професионално ниво.

Преди година, ученикът Радостин Чолаков, наричан още родопският Бил Гейтс, получи втора награда „Джон Атанасов“. Отличието се присъжда на млади български учени в областта на компютърните науки с изключителни резултати. Грамоти му връчи липно президентът Румен Радев на тържествени церемонии.

„Грамотата, която получих, се дава на хора, представяли страната ни на международни олимпиади или научни конференции и форуми. В конкретния случай аз тази година имам награди от научните панаири Regeneron ISEF в Атланта (САЩ) и EUCYS в Лайден (Нидерландия), като на последния имам второ място в Европа. Като цяло смятам, че президентската инициатива за отличаване на младите хора в сферата е много полезна, защото, от една страна, ни мотивира да поддържаме нивото и занапред, както и служи да се запознаем със съмишленици там. От друга страна, мотивира и по-млади ученици да се борят за място сред наградените, като полагат и те съответните усилия. Аз, разбира се, съм щастлив от получаването на такава награда и пожелавам на все повече ученици да имат повод и те да я получат“, коментира тогава Радостин пред „България Днес“.

Преди години Радостин впечатли „Гугъл“ с приложение за забавни факти, а впоследствие разви инициативата за изкуствен интелект на български език xn--80acrfj7c.ML. Гениалният младеж има победи в множество ученически състезания по информационни технологии и информатика. Миналата година Радостин беше номиниран в престижната класация „30 под 30“ за млади лидери под 30-годишна възраст на световно издание „Форбс“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Казват, че портата, която изберете ще предскаже вашето бъдеще! Е моята беше супер точна
Next: Татяна Дончева: Вежди Рашидов може да има непримерен език, но той точно казва, че имаме законодателство

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.