Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидката Веска Ковачева: Трима генерали ще спасят България. Това чувам!
  • Новини

Ясновидката Веска Ковачева: Трима генерали ще спасят България. Това чувам!

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2022
veskaskvaosvoasv.jpg

Веска Ковачева е родена в търновското село Горна Липница, но живее в село Джулюница. След прекарано тежко заболяване започва да помага на хората, като използва ясновидските си способности.

Интервюто за „Маг Зодиак“ даде с икона в ръцете и благословия към всички хора да бъдат здрави и щастливи. Веска заявява, че е силно вярваща, като започна и завърши с едни и същи слова: „По Божия воля и в прослава на нашия Бог“.

– Г-жо Ковачева, кога усетихте, че имате дарба да виждате невидимото за други хора?

– Аз съм православна християнка, църковен настоятел пети мандат и това ми е духовност, която трябва да раздавам на хората. А един мандат е 5 години. Толкова години вече. Харесват ме хората, избират ме, вярват ми и аз благодаря на Господ за това. Винаги съм искрена, каквото чуя, това предавам на хората. За прослава на Бог и за спасение на измъчения български народ.

Не изпускай тези оферти:

Баба ми беше ясновидка и лечителка. Тя ме насочи към Бога. Отначало не исках, но почнаха видения, сънища, знаци, които аз не разбирах, но баба каза, че аз ще наследя дарбата й. Бях на 10-12 години в родното ми село, когато това стана. Плашех се, но после свикнах. Малко по малко разбрах, че съм по-различна от другите. Започнах да предупреждавам родителите си, съучениците си за много неща.

– Кое ви плашеше – сънищата или енергията, която имате?

– Сънищата, защото ми беше много странно да отида в един свят, който не ми е познат, да виждам неща, които ги няма тук на Земята. Това ме плашеше отначало, но после ми стана интересно. Малко по малко взех да обичам Бог, както баба ми каза. И сега обичам Бог повече от себе си.

– Откога помагате на хората?

– Може би вече 40 години.

– С какви въпроси, мъки и болки идват при вас българите? За какво ви търсят?

– За най-различни неща, но повече ме търсят за здравословни проблеми, за проблеми с имоти, за магически намеси. Най-вече ме търсят за здравето, защото много болен народ има, и то повече душевно болен, измъчен. Много тежко е да видиш човек с проблеми, да се постараеш да му помогнеш, да му вдъхнеш кураж, да му дадеш знак от небето, че няма неспасяеми неща, че стига да вярва и да се моли искрено и да прави добро, рано или късно доброто ще го стигне.

– След като видите проблема на човек, какво правите – насочвате го да се моли или да отиде при конкретен лекар? Какво му препоръчвате?

– Каквото ми заръчат, това правя – някои трябва да отидат в църква да им четат специални молитви, особено тези, които имат магически намеси. Много магически намеси има. Тези, които са българи – трябва да им се чете Киприяновата молитва, а мюсюлманите изпращам при ходжа. От проблема на човек зависи какъв е отговорът. Някои се нуждаят от билки, други насочвам към колежки, които имат силна лечебна енергия. При мен способностите са насочени предимно към ясновидството.

– Усещате или виждате проблема?

– То ми се казва, вкарва ми се като мисъл в главата, отгоре през фонтанелата, и аз казвам мисълта, която ми се подава от Вселената. Казвам например на човека – ти си за еди-кой си манастир. Ако ми се подаде, казвам при кой лекар да отиде и в кой град. Но на някои хора не им се дава да им дам отговор.

– Търсят ли ви за помощ известни хора?

– Да, търсят ме, но за мен хората са едно, не ги деля на известни и неизвестни. Пред Бога всички сме равни.

– Имате ли ясновидски мисли за бъдещето на България?

– Да, имам. Неотдавна имах небесен контакт с Майка Ванга и тя ми каза да продължавам и да се моля за България. Каза, че България в крайна сметка ще оцелее, ще излезе от колапса, в който в момента се намира. Сега се водят войни между доброто и злото, но ще оцелеем. Става с бавен и труден преход. Догодина ще се почувства по-осезателно. Ние сме богоизбран народ.

– Българите имаме ли тежка карма като народ?

– Силата отдавна ми е казала, че ние почти сме изплатили кармичния си дълг и ще навлезем в добър период. Турското робство не е било случайно, то е знак за кармичното изпитание на целия български народ, но ние почти сме го изплатили, малко остава.

– С какво сме предизвикали тази тежка карма?

– С много кръвопролития, с много невинни жертви назад във времето. Това е кръв за кръв. Изпитанията са дадени, за да можем да стигнем до истината, да стигнем до Божествения промисъл, че трябва да се изчистим. Това ще стане само с нашата вяра, само с промяна на мирогледа на човек, че навлизаме в друго време, в друг портал, в който душата трябва да се устреми истински към Бог, не само на думи, но и на дела.

– Какво представлява вашият параклис?

– Моят параклис е една стаичка, в която има над 90 икони по стените и върху маса. Това е моята Светая Светих. Тук си говоря с Бога, тук се моля. Донесоха ми от Йерусалим свещички – паля ги.

– Световноизвестният сумист Калоян Махлянов – Котоошу, е от Джулюница. Идвал ли е при вас?

– Ние сме роднини малко. Беше пращал подаръци, но скоро не си е идвал. Когато беше малък, веднъж, както си седяхме, казах на майка му Цеца: „Цеце, силата ми казва, че ще дойде ден – синът ти ще прослави България пред целия свят“. Тя тогава не вярваше, но тъй стана. Много добри родители има Калоян. А той много помага на селото. Много достойно момче е. Живее в Япония, има две деца – Кирил и Мария. Той е там заради спорта, има си японско гражданство.

– Имате ли представа какво ще се случи с войната в Украйна? Има ли някакви опасности, които грозят Европа?

– Малко по малко нещата ще си дойдат на мястото. Турският президент ще се намеси и други ще се намесят. Няма да има ескалация и развитие в по-голям мащаб на войната. Тази война не е правилна. Вярно, че никоя война не е правилна, но светът има нужда от прочистване. Има неща, които не ми позволяват да кажа.

– Какво ще стане със сложната политическа обстановка у нас?

– Ще има трудна зима. Ще излязат нови политици, които малко по малко по-добре ще мислят. Политиката ще бъде така объркана до пролетта. Нови избори ще има, така ми се каза. Трима генерали ще се намесят, но не знам кои са. Трима генерали ще помогнат да се успокои обстановката в България. Това чувам.

– Колко пъти е необходимо човек да дойде при вас, за да разберете проблема му?

– Зависи. Каквото ми се каже, това предавам. Може отведнъж да се реши проблемът, но някои идват по няколко пъти с различни въпроси.

– С какво се занимавате извън ясновидството?

– Исках да стана фелдшер, но не успях да завърша, защото се омъжих и забременях. Работила съм като охрана в консервен завод. Бог ми казваше на кого какво да кажа, помагах на знайни и незнайни хора. Сега съм лекар на човешките души. По Божия воля и в прослава на нашия Бог.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Генчо ли е новият победител в Игри на волята?
Next: Никога не слагайте пари на тези места в дома си, ще съжалявате цял живот

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.