Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 17-годишна майка изписана от родилното като принцеса от врачанската болница
  • Новини

17-годишна майка изписана от родилното като принцеса от врачанската болница

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2022
rdoaidaldaksdkas.jpg

Изписаха бебе от врачанската болница като по американските филми, а снимките от нетипичната церемония заляха социалните мрежи.

 

Кадрите предзизвикаха и много коментари, като от радостта на родителите, те се пренесоха по предстоящия ремонт на акушеро-гинекологичното отделение на врачанската болница, съобщава Конкурент.

 

Не изпускай тези оферти:

Невръстният бебок е зарадвал многолюдна ромска фамилия от борованското село Малорад.

Заради голямата радост, близките дошли да изпишат бебето с гъзарски „Хамър“, който заради габаритите си едва влязъл на паркинга на МБАЛ „Христо Ботев“ – пред входа за спешния център.

 

Проверка доказа, че младенецът, чието име се пази в тайна според нравите на родителите му, е проплакал за първи път на 1 декември сутринта под вещите грижи на д-р Борис Петров.

 

Момчето е тежало цели 4.2 кг и е първо бебе на 17-годишната си майка. Тупурдията, с която бебокът и майка му вчера били изписани, можели да бъдат достойни и за филмиране, тъй като имало и духова музика, казват очевидци.

 

Въпреки демографският срив в Северозапада, в АГО-то във Враца продължават да работят добри и качествени специалисти. През миналия месец под грижите на медиците, чийто началник е д-р Иван Кръстев, проплакаха 4 двойки близнаци.

Още интересни статии:

Какви ли не неща могат да се случат в едно семейство. Всеки човек има своите тайни и чудатости и именно заради това трябва да познаваме добре половинката си – за да няма изненади.

Е, не такава е историята в семейството на жена, пожелала анонимност.

Драмите при нея започнали съвсем случайно.

„Една сутрин мъжът ми се събуди, взе телефона си и отиде до тоалетната.

Аз останах в леглото. След няколко минути обаче Bluetooth колонката, която бе в спалнята се свърза с телефона му.

Именно тогава чух какво прави той в тоалетната. Така разбрах гнусната му тайна, която ме потресе“, казва жената.

Случилото се изненада не само нея, но и всички онлайн потребители, които научиха историята й.

„Колоната се свърза с телефона на мъжа ми и тогава чух, че в тоалетната той гледа порно“, казва жената.

„Почувствах се ужасно. С него нямаме интимни отношения от много време – той просто не ме иска, но изглежда има нужда от порното и да се самозадоволява“, допълва тя.

Веднага щом мъжът й излязъл от тоалетната тя му казала какво се е случило, какво е чула и го попитала защо й го причинява.

Първоначално той отричал да е гледал порно и да е мастурбирал, но в последствие признал, но й казал, че това бил първият път, в който прави такова нещо.

Повечето онлайн потребители, научили за семейната драма, бяха раздвоени. Мнозина взеха страната на жената и смятаха поведението на съпруга й за обидно.

„Това е напълно несправедливо спрямо вас“, пише един от тях. „Не мога да повярвам, че си се омъжила за него“, добави друга.

Някои потребители обаче се обявиха в защита на мъжа, изловен в крачка. Предполагаха, че той може да има някакво заболяване или психическо разстройство, за да предпочита да гледа порно и да се самозадоволява, но да не прави секс с жена си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Като с нож: Рязка промяна във времето, тотална изненада за изборите
Next: Е сега вече Гешев е бесен! Лично съобщи за убийството на младо момиче и за гаврата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.