Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 27 години без Ванга, почитат я с постна храна на Рупите
  • Новини

27 години без Ванга, почитат я с постна храна на Рупите

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
rrrupitess.png

На 11 август се навършват 27 години от кончината на прочутата българска пророчица баба Ванга. Всяка година край гроба ѝ се стичат стотици поклонници, за да почетат паметта ѝ.

Много от хората, които са благодарни за предсказанията на ясновидката, посещават храма „Св. Петка Българска“, построен в землището на с. Рупите край Петрич, където Ванга прекарва последните години от живота си и финансира построяването на храма, чиито стенописи са дело на художника акад. Светлин Русев.

На 11 август в нейна памет ще бъде отслужена панихида от местен свещник, казват от управата на комплекса.

„Очакваме хиляди миряни да дойдат не само от страната, но и от чужбина. Духът на Ванга е тук и всеки, който я почита и уважава, ще бъде на помена“, казват организаторите. Заради Богородичния пост на присъстващите ще бъде раздадена постна храна в памет на пророчицата – чушки, боб чорба и сарми.

„Витке, в болницата, ако ме вкарат, жива нема да изляза.“ Това са последните думи на петричката пророчица Ванга към най-близкия ѝ човек в последните години от живота ѝ – вдовицата Витка, с която делят една малка стая в схлупената къщурка на Рупите.

„В събота я откарахме в болницата, в неделя ни изпратиха писмо, че Ванга е починала“, разказвала е вече покойната Витка. А в линейката от Петрич до София Ванга стискала до синьо ръката ѝ, предусещала края си.

„Тя беше физически здрава жена. До дълбока старост ходеше изправена, а издръжливостта ѝ бе поразителна – ежедневно тя приемаше толкова хора, колкото нито един доктор не можеше. Тя никога не отрече официалната медицина. Винаги изпращаше пациенти при лекари, като диагнозите ѝ бяха много точни.

Изведнъж тази здрава и права жена, която до последно приемаше хора, рухна. Стопи се за по-малко от месец. За нас остава усещането, че краят ѝ е бил предизвикан“, казва проф. Петър Делийски, който е бил личен лекар на Ванга повече от 40 години.

Роднините настояват за аутопсия, която обаче е отхвърлена. Ванга знаела, че има рак на гърдата. Първите симптоми на коварната болест се появяват през 1994 г., скоро след скандала със строежа на храма в Рупите.

Българската православна църква го обявява за неканоничен. Ванга отказва да отиде в болница. Лекарите я посещават в дома ѝ. Опитват се да ѝ забранят да приема хора, но тя продължава да го прави до самата си смърт. Влошаването на състоянието ѝ обаче се случва буквално за дни. На 3 август 1996 г. Ванга е откарана спешно в Правителствена болница.

В последния си ден тя моли да я измият и напарфюмират. Казва, че вижда край себе си мъртъвци – баща си, майка си, мъжа си, други починали роднини. А редом с тях имало ангели. Ясновидката започва да се задушава. Лекарите решават да направят разрез в гърлото ѝ, за да поставят тръба в трахеята. Но в мига, в който поднасят скалпела към гърлото ѝ, токът в болницата спира. Апаратурата за изкуствено дишане веднага изключва.

Ванга умира на 11 август 1996 г. в 10 часа и 10 минути. Поклон пред светлата й памет

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да мълча, показвам истината за скъпото месо, обяви топ готвач
Next: Кардиолог: Не дръжте климатиците под 24 градуса, опасно е

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.