Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 27 години без Ванга, почитат я с постна храна на Рупите
  • Новини

27 години без Ванга, почитат я с постна храна на Рупите

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
rrrupitess.png

На 11 август се навършват 27 години от кончината на прочутата българска пророчица баба Ванга. Всяка година край гроба ѝ се стичат стотици поклонници, за да почетат паметта ѝ.

Много от хората, които са благодарни за предсказанията на ясновидката, посещават храма „Св. Петка Българска“, построен в землището на с. Рупите край Петрич, където Ванга прекарва последните години от живота си и финансира построяването на храма, чиито стенописи са дело на художника акад. Светлин Русев.

На 11 август в нейна памет ще бъде отслужена панихида от местен свещник, казват от управата на комплекса.

„Очакваме хиляди миряни да дойдат не само от страната, но и от чужбина. Духът на Ванга е тук и всеки, който я почита и уважава, ще бъде на помена“, казват организаторите. Заради Богородичния пост на присъстващите ще бъде раздадена постна храна в памет на пророчицата – чушки, боб чорба и сарми.

„Витке, в болницата, ако ме вкарат, жива нема да изляза.“ Това са последните думи на петричката пророчица Ванга към най-близкия ѝ човек в последните години от живота ѝ – вдовицата Витка, с която делят една малка стая в схлупената къщурка на Рупите.

„В събота я откарахме в болницата, в неделя ни изпратиха писмо, че Ванга е починала“, разказвала е вече покойната Витка. А в линейката от Петрич до София Ванга стискала до синьо ръката ѝ, предусещала края си.

„Тя беше физически здрава жена. До дълбока старост ходеше изправена, а издръжливостта ѝ бе поразителна – ежедневно тя приемаше толкова хора, колкото нито един доктор не можеше. Тя никога не отрече официалната медицина. Винаги изпращаше пациенти при лекари, като диагнозите ѝ бяха много точни.

Изведнъж тази здрава и права жена, която до последно приемаше хора, рухна. Стопи се за по-малко от месец. За нас остава усещането, че краят ѝ е бил предизвикан“, казва проф. Петър Делийски, който е бил личен лекар на Ванга повече от 40 години.

Роднините настояват за аутопсия, която обаче е отхвърлена. Ванга знаела, че има рак на гърдата. Първите симптоми на коварната болест се появяват през 1994 г., скоро след скандала със строежа на храма в Рупите.

Българската православна църква го обявява за неканоничен. Ванга отказва да отиде в болница. Лекарите я посещават в дома ѝ. Опитват се да ѝ забранят да приема хора, но тя продължава да го прави до самата си смърт. Влошаването на състоянието ѝ обаче се случва буквално за дни. На 3 август 1996 г. Ванга е откарана спешно в Правителствена болница.

В последния си ден тя моли да я измият и напарфюмират. Казва, че вижда край себе си мъртъвци – баща си, майка си, мъжа си, други починали роднини. А редом с тях имало ангели. Ясновидката започва да се задушава. Лекарите решават да направят разрез в гърлото ѝ, за да поставят тръба в трахеята. Но в мига, в който поднасят скалпела към гърлото ѝ, токът в болницата спира. Апаратурата за изкуствено дишане веднага изключва.

Ванга умира на 11 август 1996 г. в 10 часа и 10 минути. Поклон пред светлата й памет

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да мълча, показвам истината за скъпото месо, обяви топ готвач
Next: Кардиолог: Не дръжте климатиците под 24 градуса, опасно е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.