Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 78-годишният Недко изуми Ники Кънчев в Стани богат
  • Новини

78-годишният Недко изуми Ники Кънчев в Стани богат

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
nedsakdksdvkdkvdfkv.png

Недко Недков направи страхотна игра в „Стани богат“ и си тръгна с 3000 лева. 78-годишният мъж, който дълги години е работел във външна търговия, показа знания, а и късметът го покри, когато се наложи.

Недко мина като бърз влак през малка гара на първите пет въпроса и с лекота заработи първата си сигурна сума.

 

Той продължи уверено и на въпроса на Ники Кънчев за 1000: „Как още се нарича класическата китара“? – Индийска, Английска, Гръцка и Испанска, като без да се замисли правилно посочи четвъртата възможност.

Последва въпрос за 1500 лева: „В какъв цвят е отпечатван най-често СССР на политическата карта на света пред 1991 г.“?, с опции Розов, Светлосин, Зелен и Жълт.

 

Недко призна, че няма визуална памет как изглежда тази карта и поиска „50:50“, но след като компютърът остави Розов и Светлосин, извика на помощ от публиката своя зет. Борислав вярно предположи, че верният отговор е Розов, тъй като Съветският съюз не е бил маркиран никога в синьо или зелено.

Недков заключи сумата от 2000 лева, а за нея бе попитан: На кой мост в България е заснет финалът на филма „Време разделно“? – Дяволският мост, Аспаруховият мост, Покритият мост в Ловеч или Лъвов мост.

Тук Недко изключи третият и четвъртия отговор, и след като припомни, че Аспаруховия мост е във Варна, позна, че става въпроса за Дяволския.

За 3000 лева той бе попитан: „Коя от личностите не е композитор“? – Йохан Щраус, Рихард Щраус, Франц Йозеф Щраус и Йозеф Щраус.

 

Недко взе решение да се обади на Боян Иванов от София и се оказа прав, тъй като приятелят му буквално в последната секунда, преди да изтече времето, позна, че верният отговор е Франц Йозеф.

 

Въпросът за 5000 лева бе: „На какво е посветено името на стадион „Сентенарио“ в Монтевидео, където се провежда в първото Световно първенство по футбол“?, с възможности Самото първенство, Конституцията на страната, Броят на местата в него и Хосе мухика.

 

След кратък размисъл Недко клонеше към Броя на местата, но не пожела да рискува и се отказа. Вече извън играта той посочи този отговор,но правилният се оказа Конституцията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 3500 лева заплата, отпуск 60 дни, бонуси и няма кой да работи в този голям БГ град
Next: Фирма домоуправител осъди собственик на празен апартамент заради ремонт на покрива

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.